Круизът - корабен дневник част 2

Ден 5

Акостирахме на Тенерифе в 7:00 сутринта, преди изгрев слънце бях на горната палуба както всяка сутрин и наблюдавах хилядите светлинки на столицата Санта Круз. Като разсъмна се откри хубава гледка към града и планините наоколо. Огромни стръмни голи планини се виждат във всички посоки около пристанището, измежду тях започва столицата на острова Санта Круз. Градът е много гъсто населен и пространството е максимално използвано като са строили високи сгради. От горната палуба се виждаше целия град, набелязах си някои интересни места за разглеждане като слезем на брега, едно от които операта, приличаща поразително много на тази в Сидни по конструкция. Закусихме набързо и обилно, взехме си едната раница, пълна с плодове (другарчето ги крадеше от бюфета всеки ден и беше събрал доста :)) , вода и лаптопа. Наредихме се първи на главната порта на кораба, там персоналът вече приготвяше всичко за слизането на пътниците.
В 8:00 излязохме първи и тръгнахме пеш към града, имаше осигурени безплатни автобуси от кораба до главната порта на пристанището, но то беше 15 минути ходене, така че нямахме намерение да ползваме рейс. Зад нашия кораб имаше друг круизен, но по-малък като размер, казваше се Colombus 2. На излизане от пристанището беше пълно с таксиметрови шофьори, които приканват да се качиш и разни други, които предлагат всякакви екскурзии из острова. Първо тръгнахме към центъра да търсим интернет за някои спешни дела на другарчето. Аз се разходих из центъра на града, докато то цъкаше на компютъра пред Мак Доналдс, там имаше безплатен интернет. Много красива централна част има Санта Круз, спрях се на едни градини с вековни дървета и паметници, една шарена сграда с пъстри тераси.... общо взето има много какво да се зяпа. :) После тръгнахме към изхода на града, за да стопираме до Ла Лагуна - старата столица на острова, която е голяма забележителност - стари сгради и улички, голяма красота! Вървяхме до началото на магистралата за Ла Лагуна и след кратко стопиране ни взе много готин човек. Стопът на Тенерифе се оказа тотално различен от този в Испания, въпреки че са една държава. Просто на островите хората винаги са много по-свежи и отворени. В Лагуна се мотахме по уличките часове наред, много красота, страхотна атмосфера на стар град! За съжаление пълно с туристи, но те повечето сякаш бяха от нашия кораб.
Като напредна времето решихме да се прибираме в Санта Круз, за да не рискуваме кораба да отплава без нас . В 16:45 бе последния шанс да се качиш на борда, след което отплава. Ние стигнахме към 16:20 :) Стопът от Лагуна беше адски бърз, веднага ни взеха мъж и жена. В Санта Круз отидохме да видим операта отблизо и стария форт, който е разположен до нея. Доста време се мотахме около тях, още повече като открихме рисунките по скалите до операта с лицата на всякакви известни личност. Много се изненадахме като видяхме Емил Димитров, нарисуван редом с Моцарт, Павароти, Майкъл Джексън и т.н. А за капак видяхме и Левски, изрисуван на един от камъните. Още повече се изненадахме, защото измежду стотиците лица огромна част бяха музиканти. Преди да се качим отново на кораба, се отбихме за малко на интернет и успях да кача няколко снимки на блога (предната публикация) след което отидохме до портата на пристанището и взехме безплатния автобус до кораба, за да не рискуваме да закъснеем и минута. Вечерта се нахранихме като за последно с разкошните и супер разнообразни неща в ресторанта на 14-ти дек (всеки ден по нещо ново). Аз отново разбира се подхванах индийската кухня, редом с тайландските нудълс, малко пица, сладолед и плодове за десерт. Радвам се, че круизът ще свърши след още 7 дни, защото ако продължаваме да ядем така, няма да можем да минаваме през вратите скоро време. Като знам обаче каква бедност ни очаква след тия 7 дни и как няма да искам да дам и долар на седмица за храна, ми се иска да ям, да ям, да яяяяям :))) След вечеря имаше страхотен концерт на уникалния цигулар Дъг Камерън. Невероятен изпълнител, виртуоз! Публиката бе на крака поне пет минути, направо ни зашемети. Свиреше всякакви стилове, правеше уникални импровизации и шедьоври! И така добре го правеше, че не можеш дъх да си поемеш като го слушаш, че да не изпуснеш някоя нота :) Страхотен човек, надявам се някои от следащите дни пак да го има в програмата! И на другарчето много му хареса, а то си е капризно по принцип и не харесва съвсем всичко.
След отплаването на кораба успяхме да видим Тейде! По залез слънце бе особено красив, виждаше се колко навътре в острова е, зад планините на преден план и въпреки това стърчеше много над тях. Огромна планина, почти 4000 метра висок, предния ден бил валял сняг там, а в останалата част от острова е 25 градуса. Много ми се искаше да имахме по-дълъг престой на Тенерифе именно за да отидем на Тейде, но просто нямаше как за един ден да се види. Това е уникално място, вулкан.


Ден 6
Сутринта както винаги станах рано за изгрева, беше красив и обещаваше поредния чудесен ден в океана .Закусвахме отново обилно и съвсем на време, в 10:15 имаше презентация на Лиа Дитон, англичанка, която е плавала сама през Атлантическия океан в малка яхта. На мен и другарчето са ни страшно интересни нейните презентации, защото нали и ние искаме да плаваме на яхта, така че научихме много полезни неща от нея. После презентациите продължиха с моя любимец океанолога, който ни разказваше за животните в Атлантическия океан. Днес вече си имаме пътници без билет на кораба. Една група птици са се прикрепили към нас в Тенерифе и ще ни следват до Америка, цял ден летят около кораба и като се уморят кацат на него. Той им е като дом в момента, защото стотици километри около нас няма никаква суша, само безкрайния океан. Ако сме големи късметлии може да видим китове и делфини някой от следващите дни. Някакви хора на кораба видяли делфини предния ден, направо се изядох с парцалите като разбрах. След последната презентация на една археоложка за изчезналата Атлантида, се отправих към палуба 5, където цял следобед се взирах в хоризонта с надеждата да видя китове или делфини. За съжаление нямах късмет и не се появиха днес, но поне имах много време да се впусна в размисли. Мислех какво ще правя с другарчето като стигнем континентална Америка и почна с приключенията си. Възможностите са да му намеря хостове от каучсърфинг или да остане на ууфинг за по-дълго (доброволческа работа на различни места, примерно ферма или хостел, в замяна на храна и подслон). Той предпочита ууфинга, така че ще търсим такива места като стигнем континента. В 5:30 изпратих слънцето на горната палуба и се насочих към манджите, ядох отново индийските къри зеленчуци, пържен ориз, картофената салата, пържени картофи... имаше поне 15 вида сладкиши за десерт :) Шоуто вечерта беше танци - двойката от Беларус Роман и Светлана ни показваха "ballroom dancing" - много интересни танци, съчетани с фокуси (ако сте виждали такива, които си сменят тоалетите за секунди пред публиката). Страхотни бяха, много забавни и свежи.


Ден 7
Поредния прекрасен ден на фона на безкрайния океан. Усещане за пълна свобода, разбира се в случай, че не си затворен на круизен кораб, а си сам на малък сал или лодка насред океана и няма суша на хиляди километри около теб. Това се превърна в новата ми голяма мечта, вчера гледах за пореден път Кон-Тики, всеки път като гледам този филм изпитвам непреодолимо силното желание да съм на сал в океана и най-важното - да няма нищо и никой около мен. Сещам се и за "Животът на Пи" - друг вълнуващ филм за историята на един индиец в океана. Тъй като прекарвам основна част от времето си на кораба взирайки се в хоризонта и мислейки за куп неща, не мога да спра и да мечтая за истинско плаване далеч от сигурността на кораба. Не мога да си кривя душата, че последните дни имам обсебващото желание да преживея корабокрушение или поне една солидна буря. Слушах за тайфуна във Филипините и се размечтах да смени посоката и да удари кораба. Дори и да не потънем, искам да стане пълен хаос, за да се посмея на безсилието и страха на хората наоколо. Твърде много обичам да се подигравам на страховете на хората, за да изпусна такъв шанс с един втори Титаник. Бе било много смешно да видиш всички тези дами и господа с костюми с папионки да пищят и бягат по палубата :) И оркестъра да свири до последен миг, както имаше една реплика в Титаник - "давим се с музика".
Сутринта както обикновено станах рано и се наслаждавах на изгрева. Другарчето също е учудващо сериозно що се отнася до изгреви и залези и всеки ден идва да ги гледа. Изгревът наблюдаваме от задната част на кораба, която остава да сочи на изток, а залезът винаги от носа, който сочи на запад. Има една страхотна песен "Follow the sun" на Хавиер Руд, ние точно това правим - следваме слънцето! Много е хубаво усещането да се движиш право към него, с другарчето изчислявахме при каква скорост на кораба ще се движим така, че слънцето да не залязва. Сега всяка вечер преди лягане местим часовника с един час назад.
До обяд се занимавах с разнообразни дейности - ходих на палуба 5 да зяпам за делфини или други животни, по едно време видях голяма риба да скача над водата, но адски бързо цопна обратно и не се показа отново, така че не можах да разбера каква е. После отидох на фитнес да поспортувам малко, че от ядене ми се повдига вече, а и изпитвам недостиг на движение, то това не е като да пътуваш на стоп или пеша, тук само спиш, ядеш, забавляваш се и на практика не се движиш много. Във фитнеса имаше доста народ, но успях да се докопам до любимия си велоергометър и да си припомня с мъка колко много вече ми липсва колелото. Навъртях десетина обиколки на един стадион (има екран, който показва какво ли не, от сърдечния ритъм, дистанцията и др. до каталог с филми и телевизия да гледаш докато тренираш). Общо взето откачена работа, много по-яко е да си караш колелото в гората! След фитнеса минах през ресторанта да си взема сок както всеки ден поне по три пъти, тук минах изцяло на сок и мляко с какао, вода почти не пия. Тя не е и особено вкусна, защото е преработена морска вода, корабът сам си произвежда водата, така че пием морска вода, направена на сладка и е някак си безвкусна явно от многото преработка. На обед започнаха презентациите. Ед Соби ни разказваше за източниците на енергия от морето, за вълните, ветрогенераторите по крайбрежията и т.н. Малко след него археоложката Леонор ни осветли по въпросите за римската скулптура и архитектура. Като приключи презентацията и се върнах в стаята, заварих другарчето да пере :) Ама яко переше всичко що има. За разлика от мен, дето имам два чорапа, три чифта гащи и три тениски, то има десет чифта чорапи, точно толкова и гащи, 5-6 тениски и блузи. Добре, че си загуби суичъра, та поне олекна малко откъм гардероба :) Не е лесно да пътуваш със зоза (за който не знае - зоза е жена, която обича да се наглася). То хубаво, че тук още има условия да се пере и къпе овреме, ами като сме пак бедни след круиза какво ще правя със зозата не знам :) Няма да забравя как преди години си переше цялата торба мръсни чорапи в океана на един красив плаж по залез слънце, беше страшно забавна картинка :) И така докато зозата переше, аз се занимавах с по-вълнуващи неща - играех игри :) Вечерта се натъпкахме хубавичко, отново имаше любимите ми неща: къри-зеленчуци, тайландски нудълс, дал, пържени картофи... нагънах и четири вида сладкиши и една чиния плодове за десерт. Не знам дали някой може да си представи колко храна е това, защото се връщам и за втора порция от манджите, но определено имам девет стомаха за всичко това. Сега ни е паднало да ядем и сме решили така да се наситим, че като станем пак бедни след няколко дни, да сме идеално нахранени и да не ни липсват тия неща. Макар че на мен лично цялата секция индийска храна страшно ще ми липсва! Понеже тук именно индийци приготвят нещата, са точно толкова люти, колкото трябва, а не както в Европа, където ги правят по-нежни за несвикналите на люто европейци. Другарчето пък здраво нагъва гъби, чушки и плодове, то яде доста по-здравословно от мен, защото почти подминава манджите с картофи и ориз, които на мен лично са ми двете най-големи слабости. И понеже тук има ориз и картофи, приготвени поне по пет различни начина, не мога да устоя да ги опитам всичките и се наяждам. Все пак обаче останалите осем стомаха събират сладкишите, плодовете, пицата и сладоледа :)  Вечерта, след като ми мина тежестта с стомаха и гледахме както винаги залеза (досега нямам пропуснат нито изгрев, нито залез), се отправихме към басейна. Нямах търпение да направя едно хубаво плуване и да пробвам най-после това нещо, наречено джакузи. Другарчето ме светна къде се натиска, за да почне да бълбука. Еййй голям кеф било това нещо, като влязох и не ми се излизаше! То бълбука, шуми, клокочи като някой вулкан и е тотален кеф да киснеш вътре. Водата е много топла, после ако тръгнеш да влизаш в басейна, където също е топла водата, ще те втресе много. В джакузито е направо като в казан, само подправките липсват и става супата на баба Яга.
След къпането и кисненето другарчето замина да спи, а аз се отправих към шоуто в театъра. Първо имаше така наречения "клуб на лъжците", където четирима от по-важните клечки на екипажа трябваше да дават обяснения за определена странна и непопулярна дума като трима от тях лъжат, а един казва истината. Работата на публиката е да познае кой казва истината. Получи се много смешно и забавно, още повече че един от четиримата бе цигуларят Дъг Камерън, който ми стана любимец след първия си концент и сега затвръди впечатлението ми за много забавен и свеж човек. След това шоу започна концерта на пианиста Крег Дан - страхотен изпълнител, вълшебен концерт! Свири всякакви стилове музика и то така ги свири, че дава съвсем ново усещане за произведението. Уникално добри изпълнители са докарали на този кораб, личи си че много са се постарали. Легнах си чак към полунощ и не забравих да преместя часовника час назад, за да не изпусна изгрева на сутринта.



Ден 8
Денят започна със слънцето, едва надничащо зад няколко облака. Закуската както винаги беше обилна и вкусна. Другарчето ползваше лаптопа цял предиобед да си върши някаква работа, а аз играх онези забавните игри на маса, мотах се по палубата в опити да видя животни и в мисли каква щуротия и зулум може да се направят на кораб, освен да се метнеш от палубата и огромните перки да те надробят на чорбица. Гледах морската пяна и си мислех колко ли русалки има сега около нас... Нямам търпене само да сляза от този кораб и да се метна на малък плавателен съд, от който мога да скачам в морето, да плувам с акулите и делфините, да гледам рибките отдолу... На обед започнаха презентациите, първо капитанът и втория капитан ни направиха страхотна презентация относно навигацията на кораба, научих много неща, за които си задавах въпроси предните дни, след като гледах клипчетата за строежа на кораба и пускането му на вода. Този кораб на Селебрити е един от най-новите, строен 2011-2012 и е четвърти по ред от тази класа кораби. Строен е в Германия и сглабян блок по блок, за да се получи това огромно нещо, което не може по никакъв начин да се помести, освен на собствен ход. Първо са го построили в река, след което го прекарали по реката до морето, докато още не е бил твърде тежък, за да мине. Наложило се да изрежат един железен мост, за да премине кораба. При навигацията винаги имало поне двама офицери на пост (при идеални климатични условия), това силно ми напомня на Титаник и онези двамата, дето се взират в тъмното точно преди да праснат айсберга и единия викаше "айсберг! право пред нас!" Та и тук са минимум двама, капитанът разбира се носи отговорност за всичко, ставащо с кораба. Обясняваха много за акостирането на различните пристанища, за екологията на борда, че има доста отговарящи именно за това офицери и че това е приоритет на компанията. След тази презентация започна следващата - отново Ед разказваше за живота в океана, за различните риби. Веднага след него човекът от НАСА Лорънс Кузнец ни изнесе много интересна лекция за Марс, която утре ще продължи. Останалата част от следобеда прекарах гледайки "The Croods", който открих, че има в селекцията от филми, както и "Epic". Как са избрали точно два от любимите ми филми не знам, но много се зарадвах и веднага реших пак да гледам единия, другарчето също се присъедини и му хареса филма. По-късно удостоихме палубата с присъствие, за да изпратим слънцето и посрещнем вечерята и сладоледа :) Изядох обилно количество къри със зеленчуци :) И доста други неща като гарнитура към него. За мен всичко винаги се върти около най-вкусната кухня - индийската. Вечерта имаше голямо шоу в театъра, както и някаква гала-вечер с капитана на червен килим, на които неща естествено не отидохме, защото не са за хора като нас :) На всичко отгоре има и дрес-код официални дрехи. Макар че може би трябваше да отида само колкото да видя реакциите при появата ми с тениска с две дупки отзад. По асансьорите цяла вечер се носеха дами и господа в страховити дрехи (разбирайте грозни черни погребални костюми и отвратителни лъскави фусти). Толкова ми се отщя да щъкам из кораба заради тази грозна картина, че се установих в "the hideaway" - етажът под нашия, където има страхотни столове във форма на яйца, в които можеш да се скриеш много яко :) Това място ми стана любимо, защото хем не съм в стаята да преча на другарчето да спи (то си ляга с кокошките), хем никой не ме вижда и закача и си пиша на спокойствие :) Сега в момента съм точно в едно от яйцевидните столчета, които се въртят за още по-голям кеф и мисля да си пусна някой филм до към полунощ. Утре пак връщаме часовниците с час, то стана всеки ден тая смяна на времето. Днес гледахме прогнозата за времето по някой от онези световните канали и даваше в София 21 градуса, та много се успокоихме, че в България все още не е толкова студено и близките ни не мръзнат (все още). При нас всеки ден става по-топло, след три дни ще сме на Карибите. Не искам лятото да свършва, ако може и да е поне 35-40 градуса, ще е перфектно!

Ъпдейт:
Тъкмо след като затворих лаптопа и слязох на дек 4, където е театъра, реших все пак да опитам да се промъкна измежду дамите и господата в костюми и да погледна какво ще е представлението тази вечер. Набутах се в залата тихомълком, вече беше започнало и беше тъмно. Имаше страхотна акробатика и танцьори, така че въобще не съжалявам, че се вмъкнах. Добре, че нямаше персонал на входа, защото със сигурност щяха да ме върнат при положение, че има дрес-код. Измъкнах се точно преди финалните аплодисменти и съответно преди асансьорите и стълбището да бъдат заляти от костюмари, които да ме гледат много на криво.

Ден 9
Още в 5 сутринта се ококорих и зачаках нетърпеливо изгрева. Последните няколко дни времето минава толкова бързо и неусетно, круизът е към своя край, останаха ни само 3 дни до Сейнт Мартин. С другарчето все дискутираме какво ще пропуснем като слезем там и се лишим от плаването до последната спирка Маями. Най-важното нещо разбира се е Бермудския триъгълник! Корабът ще навлезе в него точно след Сейнт Мартин. Изяждам се с парзалите, че ще пропусна! Това място е уникално, предполагам всеки е чувал защо :) Моята теория е, че там живее огромна популация от русалки (както и в целия Атлантически океан) и изчезването на големи екипажи на кораби е благодарение на техните вълшебни песни. Изчезването на самолети обаче надали се дължи на тях. Днес презентацията на Ед беше точно за Бермудския триъгълник. Разказа откъде всъщност е тръгнала цялата история, как след втората световна война пет военни самолета с общо 9 пилота летяли за Бахамите да доставят някакви бомби, след като се освободили от товара, поели грешен курс, объркали посоката и просто изчезнали. Преди това се обаждали за помощ и говорели с базата, откъдето изпратили още един специален самолет, пригоден за кацане на вода с 12 човека екипаж да ги търси. Не само не ги намерил, но и той безследно изчезнал. Без никакво логично обяснение и причина. Всичко това се случва през деня, при идеални климатични условия. След това започват системни изчезвания на кораби и самолети. Два британски самолета с по около 30 пътници, много кораби - танкери, платноходи... всичко изчезвало, с изключение на няколко големи платноходни кораба, които се появили на брега непокътнати, нищо не липсвало освен екипажа. Нито един човек на борда, а всичко си е по местата. Това още повече засилило мистерията около Бермудския триъгълник. Никой не можел да даде логично обяснение. Още повече, че тези крушения се случвали все при прекрасно време, а не при буря например. Статистически погледнато обаче в други части на света стават стотици пъти повече корабокрушения годишно. Например около Индонезия и Филипините непрекъснато има потънали фериботи, районът около Великобритания също е обособен като място с много инциденти и изчезнали плавателни средства. Друго такова място са водите около Япония и Корея. Сещам се и как едно фери на Занзибар бе потънало няколко месеца преди да се возя на друго такова, както и това от Йордания до Египет, което потънало след като се върнах от Африка, ако не ме лъже паметта. Ед ни показа снимка на товарен кораб, който ударил ферибот. Ферито потънало моментално и над 300 човека загинали. Ферита потъват непрекъснато и въобще инцидентите на вода никак не са редки. След страхотната презентация за фаталния триъгълник, дойде ред на човека от НАСА, който ни разказа за изпращането на "Опортюнити" на Марс и въобще за нещата, които се знаят за червената планета. Следобеда виртуозът цигулар Дъг Камерон събра пълна зала в театъра и ни изправи на крака след поредния великолепен концерт. Смесваше джаз с класика, свиреше за всеки по нещо. На другарчето и на мен ни е най-големия любимец. Освен, че свири изумително, изглежда много готин като човек, прави истинско шоу покрай свиренето и публиката го обожава. Може да се каже, че той и Ед океанолога са двамата любимци на кораба. Винаги събират най-много хора в залата. Като свърши представлението се оттеглих да си догледам един филм, който започнах по-рано сутринта и се оказа страхотен - "Man of steal", новата версия за Супермен. Следобеда минах през любимото "Ocean view" за един голям сладолед и в 5:30 с другарчето застанахме на обичайното място за залеза. Слънцето не се видя много, имаше облаци. Днес сме в почти тотално безветрие, то всеки ден досега времето бе прекрасно и океана нямаше големи вълни (1-2 метра само), но днес бе плосък като езеро. Времето като че е решило да не ни създава никакви емоции и всеки ден е едно и също - скучно. След залеза играхме баскетбол с другарчето, то страшно се ядосва, че всеки път го бия. Понеже въобще не умее да губи като стигна броя точки, който сме решили да направим за победа, то решава, че ще играем до повече точки само и само да има шанс да не загуби :) Трябва да призная, че на шах поне понякога го оставям да бие, за да не се сдуха съвсем, но на баскетбол никаква милост! Вечерта имаше страхотно шоу за пореден път - флейтистката виртуоз Клер Ланган скри шапката на всички, беше изумително добра и получи заслужени аплодисменти от огромната публика. Всички изпълнители до тук бяха невероятни, не знам как са ги подбирали, но са свършили отлична работа. Утре ще има някакъв вокалист, сигурно и той ще е голяма работа. Вече девет дни търсим да намерим слабо място или гаф на круизната компания и няма бе! За най-малката подробност са помислили, не знам дали има нещо, за което да се сетиш и да го няма тук. Сега като се прибрахме в стаята си след вечеря, гледаме пак всичко оправено и два шоколада на възглавниците, както всеки ден. Шоколадите ги събираме за гладните дни след круиза, отмъкнахме и малко ябълки и банани, които ще ни осигурят оцеляването няколко дни и после глад. В това пътуване не смятам да харча каквито и да било пари за храна, така че ще пробваме и dumpster diving  ако има много отпадъци в тези държави в Америка (за който не знае дъмпстър дайвинг е изхранване от боклука, тоест от това, което други изхвърлят). Ще обикаляме зеленчуковите пазари след работно време, както и в Хасково оставят разни непродадени зеленчуци и плодове, може и там да оставят. Вкъщи другарчето често се връщаше с краставици, домати, тиквички. А в Испания аз си хапвах банани, портокали, хлебчета, че и торта, взети от един кош в Гранада. Общо взето отличен начин за изхранване, получаваш разнообразна храна вместо всеки ден хляб и консерви с боб. А и нищо й няма на тази храна, не е мръсна или нещо, а просто не се е продала навреме в магазина или пазара и срока на годност е примерно изтекъл ден по-рано.

Ден 10
Мързеливият ни живот продължава с пълна сила, на мен лично отдавна вече ми нагарча това "безполезие" и цялото ми същество копнее за малкия сал на Тур Хейрдал, плаващ из океана на милостта на природата. Вместо това обаче се намирам на огроооомен 15 етажен кораб (всъщност са 16, но номер 13 липсва, явно са суеверни собствениците :)), тъпча се с всякакви екзотични храни всеки ден, спя на истински чаршафи и възглавница, плацикам се в басейна и по цял ден слушам презентациите на уникално интересни хора, а вечер - концертите и шоутата на други уникално интересни хора. :) Всеки би ми завидял на последните 10 дни живот, но аз за първи път от много време насам не си завиждам на себе си. Най-точно мога да определя емоциите си като на птичка в златна клетка с балдахинени завеси. Не мога да проумея как хората мечтаят за такъв живот и това им харесва, още след първите два дни почувствах истинско изтощение от липсата на рискове, вълнения, трудности, опасности. Този тип живот ме мори страшно. Но много се радвам, че дойдох на кораба и за пореден път тествах себе си и разбрах кое не е за мен. А и въпреки всичко прекарването ми тук беше страхотно, научих неизброимо много полезни нови неща за корабите, плаването, навигацията, океана, животните наоколо................
Днес както обикновено започнах с обилна закуска. В 10:00 имаше нещо ново в програмата - шопинг гида на кораба, една натокана австралийка, щеше да дава презентация за пазаруването на Карибите, по-специално на двата порта, където ще спира кораба - Сейнт Китс и Сейнт Мартин. Беше казала, че ще раздава доста награди, поради което решихме да й отидем на презентацията. Мадамата говореше само за купуване и притежаване на неща (диаманти, часовници, бижута и прочее боклуци), в следствие на което аз получих най-голямата награда - промоционално Главоболие до края на деня. Как само ми идеше да си шибна главата в стената докато я слушах!! Това е някакъв пълен ужас, не знам как някой човек с акъла си може да се интересува от тая тъпотия, а залата беше пълна. Все ми се иска да мисля, че и другите като нас са отишли само защото беше обещала да раздава награди (надявахме се на някоя тениска или шапка, че да пратим на близките в България). Но за жалост май хората се интересуват от тези лъскави дрънкулки, които от моя гледна точка не стават за абсолютно нищо, даже и в дупето да си ги завираш, дето се вика. Хората са като рошави гарги, които си падат по лъскави камъчета.  Та въпросната зоза обясняваше как да се пазарува в Карибите е невероятна възможност да се купят диаманти и подобни камъни на много ниски цени. Сега всички били полудяли по някакъв камък, наречен танзанит, който се мъкне чак от Танзания и само там имало мина. Колкото повече живея сред хората, толкова повече им се чудя на акъла... В крайна сметка шопинг дамата не раздаде никакви награди, както беше обещала, така че с другарчето бяхме разочаровани от загубеното време. Получихме обаче някакви брошури, според които в определени магазини получаваш безплатна дрънкулка и сега сме се хванали на бас дали наистина ще получим нещо или не. Като пристигнем в Сейнт Китс ще ги занесем в съответния магазин и ще видим дали нещо ще ни дадат срещу парче хартия :) След тази меко казано безинтересна за нас презентация дойде най-интересната - любимата ни мореплавателката Лиа разказваше за скоростта на платноходните яхти в океана, колко бързо се е движела и какво е усещането при голяма скорост. Тя освен, че разказва супер интересно и вълнуващо, е любимка на цялата публика и презентазиите й са най-посещаваните от всички. Това е защото дава малко живец на всички тези мъртви души, тъй като слушат за приключения, които самите те никога не биха имали куража да предприемат. Както казва другарчето - хората в днешно време са пиявици и като надушат някой свеж човек с много енергия го налазват отвсякъде, защото имат нужда да смучат тази енергия, за да имат сили да търпят ужасното си сиво ежедневие. След Лиа имаше презентация за движението на кораба и всички инженерни аспекти на един такъв кораб. После пък Ед ни зарадва с чудесна лекция за фауната на Карибите и ми беше много приятно да видя все риби от енциклопедиите ми, които се очаква да видим като се гмуркаме по рифовете. Оказа се, че тук имали проблеми с рибата-зебра (на английски lion fish), която била донесена умишлено от Тихия океан и направила екологична катастрофа, тъй като няма нищо в този район на света, което да може да се храни с нея, а тя изяжда местните видове. Останалата част от следобеда прекарах в пране на дрехи и размисли относно влечението на хората към вещите и манията им да притежават. Към 17:00 извиках другарчето за залеза, след което натъпкахме в коремите поредната супер вкусна и разнообразна вечеря. Шоуто по-късно беше отново прекрасно, този път слушахме зашеметяващия вокал Ник Пейдж, който изпя четири любими мои песни, включително една от Цар Лъв, а накрая завърши с Павароти и изправи публиката на крака. Същата вечер смятах да седя до късно на компютъра и да подреждам снимки, но очите ми много натежаха и си легнах. Вече имам снимки колкото за 4 двд-та, така че имам много работа по тях. Страшно ми е тъжно, че не мога да ползвам Канона пълноценно, заради липсата на читав обектив към момента, така че снимам повече със сапунерката и снимките далеч не са с толкова добро качество. 


Ден 11
Не остана вече от охолния ни безгрижен живот, скоро пак ще сме бедни и щастливи (според другарчето - бедни и гладни :)) Нямам търпение да си изтъркалям дебелото дупе навън от този кораб и да се впусна в истински ПРИКЛЮЧЕНИЯ, далеч от мързеливия живот! Имам нови мечти, нови тотално извратени идеи за това как по-бързо да се затрия от този свят и просто не мога да чакам да започна осъществяването им! Днес се роди новата ми гениална мечта, съвършено подпходяща за мен и зародила се така спонтанно, че просто ТРЯБВА да бъде рализирана. Надявам се някой богат човек да чете това, защото си ТЪРСЯ спонсор за преминаване на Тихия океан от край до край с лодка с гребла. Трябва ми човек, който да инвестира в покупка или направо изработка на лодката, защото тия лодки не се намират лесно по магазините и най-добре да си ги направиш сам. Досега 11 човека в света са опитали да направят това нещо, само 4 са успели. Ще отнеме около 6-8 месеца гребане всеки ден. Ще съм само аз на лодката, ще трябва да изкарам и един бърз курс за теченията, вълните, ветровете, навигацията и т.н. всякави полезни неща. Така че казано кратко и ясно - търси се спонсор, който иска да инвестира в това нещо, което е може би най-извратената идея, хрумвала ми досега. Ужасно много искам да го направя, мисля че съм идеалния човек, защото нямам страх от нищо и нямам какво да губя. Ако умра, няма грам да съжалявам, а и няма дълго да плачат за мене. Ако пък успея спонсорът ще придобие голяма популярност, представете си само 4 човека в света са успели и мога да се обзаложа, че са го правели по двойки. Сам човек надали би тръгнал, за това се иска дух на самоубиец и твърда убеденост, че можеш. Тъй че ако познавате някой с пари, кажете му за идеята ми, много ще се радвам да я осъществя! Също така сте добре дошли да ми давате абсолютно всякакви идеи и предложения с процент на оцеляване от 1 до 50%, не повече. Ако клони към цифра между 1 и 10% ще е най-добре! Под 1% няма смисъл, например скачането от водопада Анхел и аз си го мислех и мога винаги да го направя, но там имам 0% шанс, което 
обезсмисля забавната и закачлива игра със смъртта, която смятам да играя докато мога. Дариен гап в момента например е около 1-10%, което е идеалната мисия.
Сега по същество за ден 11... Сутринта започнах с прекрасен изгрев и още по-прекрасна закуска :) Вече усещаме края на плаването, имаме само още две нощувки на кораба. Утре ще сме цял ден на Сейнт Китс, за първи път след 6 дни ще стъпим на твърда земя. Приготвили сме си маската за подводно гледане, защото има много места за шнорхелинг на острова. Вече събрахме цяла торба крадени плодове за след кораба (задигнахме ги от шведската маса), така че сме горе-долу готови да се разделим с богаташкия живот. Е, другарчето не толкова готово, колкото аз, но ще свикне. Много ще ми е трудно да го науча да ходи мръсно, гладно и недоспало, както обикнове съм аз, когато пътувам. Дори и на кораба не мога да се наспя, защото има толкова много неща за правене. Първата презентация за деня беше на Ед, той повтори тази за Бермудския триъгълник, тъй като явно много хора са настоявали да я има още веднъж като не са успяли да я гледат първия път. Както вика другарчето - всеки се интересува щом се отнася за живота му, всеки си пази дупето :) Следобед имаше презентация за предстоящите круизи на компанията. От нея разбрах, че нормалната цена за такъв круиз като нашия е около 4000-5000 долара. Ние купихме билетите си за 500 долара. Мисля всеки може да си направи изводите как сме "ударили кьоравото." Такава цена никъде няма, просто му се вика луд късмет. На другия ден след като купихме билетите цената вече се беше вдигнала на 800$, въпреки това далеч от 4000, което е космическа цифра за нас. По-късно Лиа отново ни изненада с чудесна презентация, която за нас беше последна, тъй като вече ще сме напуснали кораба при следващата. Ако се чудите откъде ми падна идеята за прекосяване на океан с гребна лодка - точно от Лиа :) Тя е участвала в състезание за прекосяване на Атлантическия океан с такава лодка, били са двама и им е отнело 78 дни. И докато Атлантическия е доста по-малък и постижим, макар и също огромно предизвикателство, то Тихия е неизмеримо по-голямо изпитание, постижимо за много малко хора. Все пак повечето хора се втрещяват като чуят за гребане през океана без значение за кой океан става въпрос.
Вечерното шоу днес беше чудесен микс от флейтистката и пианистът виртуози - Клер Ланган и Крег Дан. Ще ми липсват много тези концерти, презентации и въобще всички интересни събития на борда.

Няма коментари: