На стоп около света: Чили 2 - плажове, графити и готини чилийски градове

Чили 2 - плажове, графити и готини чилийски градове

вижте ме к`ъв съм готин :)))

Недовършеният разказ към предната публикация вече е сложен там.

Пристигнахме в Ла Серена към обяд, оставих другарчето в един мол да седи на компютъра (имаше дори ток и не го изгониха, че го ползва) и тръгнах да обикалям града. Първо отидох до битака (пазара през уикенда, подобен на димитровградския битак), там имаше всякакви джунджурии втора употреба, както и нови стоки. До него се намираше страхотен парк на име Педро де Валдивия, който приличаше на мини-зоопарк с животни от типа на козички, овце, гуанако (вид лама), кокошки, папагали, зайчета, морски свинчета, а имаше дори и два кондора в огромна волиера. Предполагам повечето, ако не и всички животни са спасени от нещо или някого, може би са били ранени и излекувани. Овцете, козите и гуанакото се разхождат свободно между хората. Гуанако са едри лами и много закачливи, ама да не казвам как плюят :)
Доста време прекарах с тях, повечето ту лягаха да се търкат по гръб, ту се закачаха една с друга. А една дори ми даде да я почеша по врата, но с много уговорки и неуспешни опити от моя страна, доста са диви. В центъра имаше друг шарен пазар за индийски и хипарски стоки, артезания и всякакви домашно правени сладка и джунджурии. Много ми хареса Ла Серена, красив и спокоен град с прекрасна архитектура по централните улички. Най-много ме впечатлиха акциите по осиновяване на кучета. Имаше хора на няколко места в града, които предлагаха на минувачите да осиновят кученце. Личеше си, че обичат животните и правят всичко с мерак, за да им намерят дом. И ми се струва, че тези кампании са доста успешни. Към 19:00 се върнах при другарчето и тръгнахме да стопираме, за да се отдалечим от града и да си намерим място за спане. Бяхме си набелязали едни планини на около половин час на север от Ла Серена, там където пътят напуска крайбрежието. Взе ни човек с пикап, който беше голям образ и пътуваше чак за Антофагаста. Не спираше да ни кани да отидем до Антофагаста с него, за да си говорим по пътя и да има компания. Даде ни няколко шепи кайсии и слязохме като се отдалечихме от брега и последното градче. Преди това обаче спряхме на бензиностанция, където имахме интересна среща с чилийска просякиня :) Девойката със съвсем нормален вид дойде до колата и поиска "монеда". Шофьорът закачливо й отговори, че няма кеш, само кредитна карта :) Поиска и от нас, докато вадеше от пазвата си лъскав бял телефон самсунг галакси от най-новите модели :) Телефонът й струваше повече от всичкото ни налично имущество. Изпадахме да се смеем в колата, дни след това се бъзикахме с просякинята и нейната монеда (като искат монеда това ще рече примерно 100 песос, което е около 30 стотинки).
Установихме се на един обрасъл с кактуси и други бодливи растения хълм. На сутринта смешен гущер се мотаеше около нас и въобще не се страхуваше, даже позираше за снимки. Стопирахме пак към Ла Серена с идеята днес да посетим Кокимбо - градът, залепен за Ла Серена, цялото нещо е като голям мегаполис, макар да има малка дистанция между двата града. Докато Ла Серена е лъскав, спокоен и богат град, то Кокимбо е нещо като гетото на Ла Серена. Естествено гето е много силно казано, такива места още никъде в Чили не сме видели, но обикновено като са два близки града, единият е по-беден от другия, има повече престъпност и изглежда по-западнал. Случаят с Кокимбо е точно такъв. На стоп до там ни взе камион, слязохме на разклона за центъра, вървяхме доста по плажа, докато стигнем и страшно се радвахме на ятата пеликани, гларуси и всякакви други птици, накацали по плажа и взиращи се в хоризонта. Имаше хора, разхождащи кучетата си и дори няколко плажуващи семейства. Другарчето се зачуди как се къпят в студената вода, но според мен водата си беше идеална за плуване. В центъра имаше битак като този в Ла Серена, разходихме се из него и стигнахме до огромен закрит пазар, където се продаваха купища плод и зеленчук. На едната сергия доматите бяха 350 песос за кило, на съседната 650. Купихме си сравнително евтини за чилийски стандарт домати и банани, като рекохме да си купим кайсий, се опитаха да ни продават една мъничка кайсийка за 100 песос (1 лв е 380 песос). Съвсем се отчаяхме от цените. В супермаркета пък си купихме кисело мляко и чипс, след което оставих другарчето на една пейка в центъра и тръгнах да се качвам по стръмните улички към кръста на хълма. В Кокимбо има един голям кръст-гледка, на който можеш да се качиш и да се насладиш на гледка към целия град. Имаше такъв в Бахия де Каракез в Еквадор и беше много красиво. Тук обаче стигнах само до подножието на кръста, за да установя, че се плаща за посещение :) Не, че очаквах друго, в Чили почти всичко, що е атракция за туриста, се плаща. Изобщо като режим Чили е пълната противоположност на Еквадор и Венецуела, където всичко се прави да е достъпно за хората. Ние с другарчето сме на едно мнение, че във всяка страна по света трябва да има четири безплатни неща, независимо от режима и финансовото й състояние: достъп до питейна вода, тоалетни, библиотеки и естествено природата! В Чили на бензиностанциите и в моловете има безплатни тоалетни, но тези в автогарите и подобни места се плащат и са почти левче за едното пикаене. Достъп до вода има чрез тоалетните, тоест безплатна е, когато са безплатни. Бяхме в една библиотека вече и беше безплатна, а природа е платена, почти всички защитени територии и национални паркове.Лошите тук се казват CONAF и се "грижат" за всички национални паркове и защитени територии като събират добри парици от туристите за входни такси, къмпинзи и подобни.
Въпреки, че не се качих на кръста, пак видях красива гледка отвисоко и се върнах при другарчето без да съжалявам за разходката. Отправихме се към изхода на града в посока юг, доста походихме, а по едно време без малко да бъдем въвлечени в схема за грабеж :) Вървяхме по един тротоар, който бе доста безлюден и едно момиче с колело ни спря и помоли за помощ. Една част от колелото се бе изместила и бе впита във веригата по начин, който не мога да си обясня как може да се случи, освен насилствено. Толкова години карам колело, такова нещо виждам за сефте и определено имаше нещо гнило. Още повече, че ние тъкмо да й се притечем на помощ и тръгнахме да сваляме раниците, когато две момчета, изглеждащи точно като нашите бандити в Есмералдас, само че не бяха черни, застанаха зад нас и едното подаде нещо в ръцете на момичето. Веднага се усетихме и не свалихме раниците като моментално се дръпнахме настрана и си продължихме по пътя. Схемата бе добре изпипана, всеки би се съжалил над горката девойка и би спрял да й помогне. Отдалечавахме се, а момичето вървеше само в далечината зад нас и буташе колелото. Спряхме, за да стопираме и момичето ни настигна. Препоръча да се преместим надолу по пътя, там било по-добре за стоп, а ние си стискахме здраво багажите, докато тя се въртеше около нас. Колелото бе в състояние, в което не виждам как това крехко девойче ще го докара. Аз карам като абсолютен дивак колелото си през целия си съзнателен живот, случвало ми се е да блъскам дървета, да падам през глава и колелото върху мен, да го удрям или закачам в какви ли не препятствия и то с голяма скорост и никога не мога да си обясня тази точно повреда как ще стане. Така че за мен момата е пълна мошеничка и потенциална крадла, заедно с двете си съмнителни приятелчета. Повече не я видяхме за щастие, защото хванахме стоп с мъж и жена за недалечен плаж. От разклона на този плаж ни взе камион, пътуващ чак за Сантяго. Шофьорът бе голям веселяк и майтапчия и по време на дългия път не спря да се шегува и да ни учи нови думи и изрази, които изобщо не се усетихме, че са мръсотии и псувни. На всичко отгоре ни накара да кажем една на колегата му, с когото пътуват заедно с два камиона, лъжейки ни, че изречението означава "здравей, приятелю" на чилийски жаргон. Беше псувня от типа "майка ти да... еди какво си" и аз се прецаках да я кажа на колегата му, а по-късно разбрахме, че е мръсотия, особено след учудения поглед на човека. Та този шофьор веселяк ни покани на чай и препечени филийки в едно крайпътно ресторантче (чаят с филийки явно е популярна вечеря). По телевизията вървяха новини за убийства и насилие в Сантяго, докато си пиехме чая. После шофьорът ни остави до една крайбрежна гора край малко градче, където ни каза, че можем да къмпингуваме. В тъмното минахме през оградата от бодлива тел, откривайки единствената дупка, или по-точно достатъчно разстояние между два реда тел, за да можем да се проврем. Набутахме се навътре в обраслата горичка и намерихме много добро местенце за палатката. На сутринта стопирахме към Валпараизо и хванахме стоп за Кон-Кон - сърфистки плаж, популярен сред начинаещи и пълен с хора. Нашият шофьор бе начинаещ сърфист и отиваше да покара. Разходихме се из градчето и плажа, поехме пеш по крайбрежния път към Виня дел мар и доста повървяхме преди да намерим място, където колите биха могли да отбият от пътя, за да ни вземат. Шосето бе тясно и нямаше никакви отбивки. А и всичко бе застроено с хотели и къщи, този район се води много престижен и богаташки. Виня дел мар е изключително лъскав курорт, посещаван от заможни хора. До него се намира град Валпараизо, който бе нашата дестинация. Взеха ни мъж и жена, които само обикаляха по крайбрежието безцелно и решиха да ни закарат до Валпараизо. Минахме през Виня с тях, обясниха ни, че Валпараизо има доста опасни райони, които трябва да избягваме и че цари хаос в града. Сред чилийци Валпараизо изглежда е известен с това, че навсякъде смърди на урина и с престъпността, опитваща се да догони тази в Сантяго. Доста хора споменаха урината и хаоса като основни характеристики. Минавайки през Виня се чудехме на супер модерните и лъскави сгради, а във Валпараизо се появиха множество различни сгради, почти нямаше еднакви и архитектурата бе много интересна, особено из центъра. Страхотни стари сгради и десетки къщи, нашарени с графити по височините на града. Целият град е разположен на редица хълмове и към тях водят лифтове, които служат за градски транспорт. Долу в най-ниското са богатите, офис сградите и въобще центъра, а нагоре по хълмовете се редят всякакви къщи като колкото по-високо, толкова по-бедни. Беше неделя и улиците бяха доста празни, а магазините затворени. Беше около 15:00 и нямахме много време да разгледаме града, а ми беше страшно интересен, така че се впуснах в обикаляне. Качих се по някои улички със забележителни графити в туристическата част на града. Тук графитите са превърнати в изкуство и всеки хостел, който иска да е привлекателен, също е ошарен здраво. Туристите много се кефят и снимат, видях немалко такива по уличките. Градът е очарователен и ако не беше очевидно голямото количество крадци, бездомници, просяци и пияндурници, щеше да е направо перфектен. Обаче не е, усеща се силното присъствие на всякакви утайки. А на всеки ъгъл мирише на урина, така че си е гнусно. Такъв град в Чили виждах за първи път, дори Кокимбо бе къде по-добре. Но и тук като комбината Ла Серена-Кокимбо, бе отново два града един до друг - прекалено лъскавия Виня дел мар и доста бедния Валпараизо. Категорично обаче това е най-колоритния и интересен град в Чили и не бива да се пропуска, на мен ми е любим въпреки недостатъците. Тъй като изобщо не искахме да прекараме нощта на улиците на града, тръгнахме да излизаме и стопираме. За късмет стопът не отне много време, почти веднага ни взеха майка и дъщеря за близко градче. Слязохме на техния разклон и ни посъветваха да отидем до някаква близка лагуна за къмпингуване. Тръгнахме по пътя за лагуната, но не стигнахме до нея, тъй като се отклонихме по друг път, където ни се струваше по-обещаващо да намерим гора. Настанихме се в борова гора и спахме отлично. Преди да си легна си проверих и-мейла на телефона на другарчето и видях съобщение от Белинда - една германка, която бе доброволка в Хасково за година и която в момента бе в Чили. Тя видяла съобщението, което пуснах в каучърфинг групата с идеята местните да ни препоръчат места за посещение, които са извън туристическия поток. Писа ми веднага, че и тя е в Чили и ще се радва да се видим. Оказа се, че живее и работи недалеч от Валпараизо - в малко селце на име Лас Крусес, на юг по крайбрежието. Писах й, че ще я посетим на следващия ден. Сутринта тръгнахме да стопираме към селото, трябваше да хванем пътя за големия пристанищен град Сан Антонио, а то се намираше точно преди него. След няколко стопа се озовахме в Алгаробо за обяд, хапнахме и продължихме. Стопът нещо закучи в този град, но след час чакане ни взе пикап. Човекът не отиваше в Лас Крусес, но пожела да ни закара до адреса на Белинда. Тя ни беше казала да отидем на местоработата й - станцията за проучвания на живота в океана. Тя учи морска биология и тази работа е интершип от университета й. Много ни се зарадва, разказа ни за живота си след напускането на България, от което минаха повече от 3 години. Разведе ни из базата и ни беше страшно приятно да се видим отново. Сподели, че никъде няма като българските домати и сирене и много й липсва храната в България. След доброволческата си служба не седяла дълго в Германия, а се преместила да учи в Холандия. Не харесва Германия и не смята да се връща там за постоянно. И тя като нас се мъчи да научи испански, но в базата почти всички са чужденци, така че се говори основно английски. Живее с трима съквартиранти в малка къща и бе уредила неин приятел местен да ни хостне, защото в нейната къща нямаше никак място, а в къщата на този човек имаше празна стая само за нас. Той също бе много готин, но не прекарахме време заедно, защото постоянно работеше и го нямаше. Вечерта бяхме на вечеря у Белинда, съквартирантката й Клара бе американка от Аляска и много обичаше да готви, така че двете с Белинда приготвиха вкусна пица. Следващата вечер пък Клара сготви страхотни нудълс с много зеленчуци, а ние почерпихме сладолед и сок. Цяла нощ пък записвах снимките си на дискове, а през деня с другарчето отидохме до библиотеката на селото, където имаше безплатни за ползване компютри с интернет. Ходихме и на плажа, където от скалите се откриваха красиви панорамни гледки. Най-интересното за Лас Крусес са кучетата, или по-скоро отношението на местните към тях. Тук има много повече улични кучета, отколкото живеещи хора и всичките са страшно лигави, сладки, готини и игриви, както и здрави и охранени. Никога не можеш да видиш мизерстващо куче, защото хората на Лас Крусес здраво са се заели със задачата да станат кучешката столица на Чили и се грижат много добре за животните, хранят ги, играят с тях. Навсякъде по улиците са и нито едно не лае, не е агресивно, всичките са страшно глезени! Толкова ни хареса тази идеология на местните, че ни стана любимото място в Чили. Гостуването при Белинда отлетя като миг, след което поехме на юг, към градче на име Талка, където имахме уговорен хост от каучсърфинг. Извървяхме пеш град Сан Антонио, хванахме стоп със странен тип с мини-купър, който за съжаление бе първият ни шофьор в Чили, който не може да шофира. Веднъж за малко да отнесе колоездач, а докато бяхме на опашка за пеахе, където се плаща магистралата, пусна спирачката на колата и ударихме леко по бронята един джип отзад. Нито нашият човек, нито жената от джипа излязоха да проверят дали има щети, ударът бе твърде лек, за да има. Слязохме на разклона за Талка, където стопирахме пикап и той ни вкара малко по-навътре в града. Не беше никак малък и походихме още до центъра и съответно адреса на хоста, който живее на главната улица. Пауло е запален хайкър и колоездач, който живее със съквартиранта си Маурисио в немалък апартамент. Даде ни самостоятелна стая, което бе идеално имайки предвид, че възнамерявахме да будуваме и да се сменяме на компютъра по цели нощи, за да свършим повече работа. Пауло беше страшно готин, много си допаднахме, изключително лесен за общуване човек и пълен с полезна информация за района и страната си. Вечерта до късно си говорехме за пътувания, планини, гледахме снимки, заведе ни на разходка до реката заедно с негова приятелка, която не говори английски и се наложи да си покажем нивото на испанския. Пауло беше очарован, че можем да говорим и дори ни пита защо говорим на английски с него като вече знаем испански. Е, ние определено нямаме такова самочувствие за езиковите си умения и винаги бихме предпочели да комуникираме на английски, когато е възможно, за да провеждаме пълноценни разговори без недоразумения. Пауло бе на работа през деня, а ние разгледахме Талка и продължихме с работата на компютъра. Втората вечер ни заведе на среща на полиглотите, организирана през фейсбук, но и с участващи каучсърфъри. Беше много интересно, говореше се основно на английски и хората бяха супер интересни. Имаше двама палестинци, дошли тук за да започнат бизнес. Един от присъстващите по едно време ни пита дали сме чували за АЗИС! Е, това име като го чухме, та като се опулихме и препотихме и като взе този да ни обяснява, че някакъв негов приятел му показал клип на нещо, което не било ни мъж, ни жена, ни човек, ни животно, ни нищо - направо онемяхме! Пулихме се, срамихме се и накрая казахме, че знаем за него и че никой нормален човек в България не харесва това същество и че е срам и позор за страната ни. Имало някакъв клип на някакъв парфюм, в който този Азис се показвал и този клип всъщност потресъл човека, та да стигне до там да ни пита дали знаем Азис и дали е българин. Настана голям смях на масата покрай Азис, след като всички видяха как се шокирахме, така че се оказа, че той не просто е известен в България, а и в Чили. Явно се прочуваме по света с чалгата и Азис. А най-интересното е, че в Чили като кажем, че сме от България, доста хора питат "ама това страната на циганите ли беше". Много често ни свързват с циганите и явно знаят по нещо за България като принципно за страна на циганите тук се приема Румъния (но нали сме близо). Та така, след като се прибрахме вкъщи, Пауло реши, че непременно ще види какъв е този Азис, защото той не знаеше за него, а му стана много интересно. Пусна въпросния клип в ютуб и видяхме това създание в някаква реклама на парфюм. Ние нищо не знаем за Азис, само знаем, че съществува, така че не знаехме за този клип и за глобалната му известност.
На сутринта поехме към планините, които Пауло много ни препоръча - национален парк Сиете Тазас (седем чаши) и резерват Алтос де Лиркай. Той ни покани да се върнем в дома му след преходите там, така че отново щяхме да се видим...

Първите 13 снимки не са си на мястото, качиха се разбъркано, останалите са по ред.