ПРИБРАХМЕ СЕ!!!



След 2 години и 36 дни, на 06.12 вечерта, след 6 дневен маратон, който единодушно нарекохме "Голямото прибиране", с другарчето се прибрахме по къщите :)))) Оставих го на петолъчката до Сливен в гъстата мъгла, откъдето родителите му го прибраха и продължих с камион за Хасково. В момента съм в нещо като тотален културен, емоционален, психически и какъв ли още не шок, не знам къде се намирам, нито защо съм тук, а като се събудих днес сутринта в стаята си, не се съмнявах, че сънувам. Не мога изобщо да се ориентирам в обстановката и имам чувство, че са ме взели от Марс и са ме сложили на Земята. Нямам идея колко време ще ми отнеме поне да осмисля, че вече сме в къщи, че пътуването приключи. Много ще ми е трудно. Поне се радвам, че свалих раницата от гърба, защото вече беше стигнала 28 кг със 7 кг книги само :) На пук на всичката човешка тъпотия, на която се нагледах по света, реших да продължа мисията си да направя мозъка си склад за база данни като ще използвам тази информация за нови открития относно справянето с човешкия идиотизъм. :) След толкова пътешествия по света май най-сетне открих едно единствено нещо, от което ме е страх - да не затъпея!!! Няма нищо по страшно от това да си тъп! Gracias a Dios, че го разбрах навреме! Благодаря ти, Латинска Америка! Дори само заради това заслужаваш да те обичам! Мили хора - четете, интересувайте се! Спасете се от бичовете на 21 век - идиотизма, простотията и апатията!

Искам и тук да изкажа огромната си благодарност на Александър от Берлин - читател на блога ми, който организира цялото ни Голямо прибиране. Този изключителен човек с гигантско сърце не просто ни помогна да се приберем, но и превърна цялото нещо в незабравимо преживяване. Още като кацнахме на летището във Франкфурт, той вече ни бе взел билети за автобуса за Берлин, където ни прибра от автогарата в 6 сутринта, води ни да ядем банички и пием айрян и боза, настани ни в разкошен хотел на име Пловдив, разведе ни из забележителностите на Берлин, въпреки че имаше много работа, черпи ни вечери, обяди, води ни на коледния базар, на който аз от години мечтаех да отида, подари ми невероятна фотографска раница Канон, беше осигурил бус, с който да се приберем директно до България............................ Не сме мръзнали нито секунда, прибрахме се до вкъщи по сандали, тъй както дойдохме от Мексико и не сме болни дори! Пиша всичко това, защото искам да споделя пред света какви хора има на тази планета... хора, чиято добрина не знае граници, хора, към които аз изпитвам толкова респект и благодарност, хора, които с нищо не са ти длъжни и ти дават от все сърце! Такива хора те карат да се чувстваш благословен, че си имал възможността да контактуваш с тях и автоматично започваш да забравяш всички лоши хора, с които някога си имал досег. 

Занапред предстоят толкова много неща... наистина не знам откъде да започна. Като се събудя от все още продължаващия ми сън, че пътуваме, ще продължа с писането на блога, за да не забравя преживяванията в държавите след Панама. Има още много за разказване, а моята работа тепърва започва. Този път, живот и здраве - книга ще има. И няма да е само разкази за пътуването, но и информация за нещата, които аз открих за света и неговите обитатели. Моментално започвам и да спестявам за следващо пътешествие :) Другарчето ще се прибере при мен след няколко дни и се надявам дотогава да си събера мислите и да се захващаме за работа, каквато има много и само нас чака :) 

Първи впечатления от България - това е Рая на земята!!!!!! Пристигнахме късно вечерта и едно момче, което пътуваше с нас в буса, веднага ни покани у тях на село, да не мръзнем на пътя. На сутринта първата кола в селото спря да ни вземе за Исперих - беше учителка, сама жена с дете :) Обожавам България, ние тук сме точно междинното звено. Стоим доволно между онези луди фанатици в Западна Европа и техните болни правила, и мизерията и престъпността на държави като тези в Латинска Америка. Снощи се прибирах пеш по тъмно в мъглата от края на Хасково с две раници на мен и познайте - никой не ме нападна :) Прибирането ми бе тихо и незабележимо, сякаш нищо не се е случило през последните две години. Единствените хора, които видях, бяха двама мъже пред едно заведение. Те ме заговориха и като разбраха откъде идвам, ми се извиниха че са ме задържали минута и ме юрнаха да бягам към вкъщи :) Обожавам България, обичам Хасково! :)))) От утре съм на колелотоооооооооооооооооооо

ADIOS, latinos - https://www.youtube.com/watch?v=VMp55KH_3wo


Най-якото нещо на дома е, че има 4 стени, зад които можеш да се затвориш, когато искаш да избягаш от човешката простотия :))))



16 коментара:

Unknown каза...

Тери страхотна си , добре дошла у дома по живо и по здраво. Толкова емоция на щастие и радост ме завладяха , че си се прибрала четейки сълзи и смях се редуваха в мен . Пожелавам ти , бързо адаптиране и прекрасни мигове с близките ти хора. Чакам книгата с нетърпение.

Анонимен каза...

Добре дошли Тери и Другарче!
Следя ви редовно и чакам книгата.

Tery каза...

Благодаря ви много, хора! Още съм по мексиканско време и заспивам в 3 през нощта, а ставам в 10 сутринта, дано скоро усвоя часовата разлика, защото засега не се справям с това :)

Анонимен каза...

Добре дошли Тери на българска земя, чакам с нетърпение блога ви, а и книгата.
Да сте живи и здрави и все така, възхищавам ви се.

I.M. каза...

Добре дошла,Тери!Много се радвам ,че си се прибрала жива и здрава! Мечтите трябва да се слеват ,нали ? :)

Tery каза...

Благодаря ви, хора :) Да, мечтите определено трябва да се следват, иначе всичко се обезсмисля. Поне с това мога да се гордея, осъществих поредната си голяма мечта - Латинска Америка. И въпреки всички трудни моменти, пътуването си заслужаваше всяка капка пот :) Най-красивото нещо на една мечта е нейното осъществяване! Пожелавам го на всички :)

Unknown каза...

Тери, добре сте дошли! И аз като казвам, че в България е най-хубаво, много хоро ме гледат с насмешка. И не мога да повярвам, че са минали 2 години! Сякаш вчера отплавахте с кораба...
Наслаждавай се сега!

Unknown каза...

Привет Тери !!!
Този път те намираме на българска земя и тук е момента да те поздравим за успешно завършеното круизно-автостопово-самолетно пътешествие. Продължаваме и ще, да следим с интерес блога ти, а книгата, която смяташ да издадеш ще бъде съкровище, което ще се постараем да имат всички, на които държим и най-вече тези, които ще я оценят. Тери, с теб във всичко, което правиш, а блога ни пренася макар и не в реално време с теб навсякъде. Понеже сме препоръчали блога ти на всички, на които сме разказали за теб ( а това са всички около нас - буквално хаххахаха ), днес майка ми ( която преподава География в 88 СОУ в София ) с огромно вълнение ни разказа как днес преподавала урок за Африка и се сетила за теб, и буквално по време на час пуснала на проектора в мултимедийният кабинет темата за "Мама Африка" и от там часът станал незабравим. Снимките от Танзания, Кения, река Нил, Кайро, Мароко предизвикали еуфория в 6-ти клас. Тя разказваше с такова вълнение, че не можах да й взема думата. На края на часа останали 10 мин.,в които ги информирала за урока, който ще вземат следващия час, но докато говорела забелязала, че няколко деца си ровят в телефоните и когато ги попитала какво правят, те й казали, че четат за "Мама Африка". Питали я как така ходиш сама, как те пускат родителите ти и такива подобни въпроси хахахах. Били впечатлени. Още нещо, за което бихме искали да те информираме е да имаш предвид още един град в европа, където сте добре дошли с другарчето, при следващото пътуване. Бихме искали да сме полезни с нощувка, храна и всичко, което ви трябва. Ние живеем в Наголд - малко градче до Щутгарт, където сте винаги добре дошли. Пожелаваме ти весели и топли Коледни и Новогодишни празници с кучето, семейството и приятели. Чакаме с нетърпение продължението на историите от приключението Латинска Америка.

С уважение и позитивна енергия Митко и Хриси !!!

Tery каза...

Ехх Надежда, преброих си държавите наскоро - 109. И знаеш ли какво - няма нито една, повтарям НИТО ЕДНА, която да може да се сравнява с БЪЛГАРИЯ поне по отношение на живеенето! Ние имаме късмет да живеем в най-прекрасната страна на света, не я сменям за нищо!
Иначе и на мен тия две години са ми като в сън, сякаш вчера се молехме на капитаните по марините да ни вземат. Кога мина това време...
Желая ти много щастливи празници, както и на всички четящи!!!!!

Здравейте Митко и Хриси! Благодаря ви за поканата (някой ден ще се възползвам :)) и за така мотивиращия коментар и пожелания! През ум не ми е минавало, че ученици в гимназията ще се впечатлят и заинтересуват от пътешествията ми, защото нормално други неща ги вълнуват, но страшно се радвам! Успокои ме, защото по време на пътуването дадох едно обещание да ходя в един девети клас тук в Хасково и да разказвам за приключенията си и сега се чудех как ли ще ме възприемат учениците и колко ли освирквания и тебешири ще летят към главата ми, докато им говоря неща, различни от алкохолните запои, дискотеките и вандализма. Така че случилото се в часа на майка ти ме успокоява и дава надежда, че поне няма да ме замерят с разни неща :) Много ми липсва Африка, напоследък много хора ми пишат с въпроси за там и толкова приятно ми става като си спомня какви красоти видях и как се отнасяха с мен хората.

Ще се постарая в някои от следващите дни да сложа разказа за Коста Рика, още го пиша и нещо блокирах като стигнах до денгето, голям препъни камък се оказа, хаха :)

Понеже ние с другарчето сме си поставили за цел да откриваме невероятни и умопомрачителни латино хитове, поздравявам всички веселяци с този, последното откритие на другарчето - el caballitoooooooooooo - https://www.youtube.com/watch?v=lvgqbaxd3w0
Хахахх, enjoy! Ако някой не се е смял достатъчно, ето ви друг хит, мое откритие - https://www.youtube.com/watch?v=cgLuieDh1YY

И ако някой знае други такива гениално-идиотски латино хитове, моля споделете ги с мен, че в момента съставям Коледно-Новогодишния репертоар :))))

Ето и още един , този път нормален поздрав, нещо дето по ми се нрави :))) - https://www.youtube.com/watch?v=a3I7wBck0e4

Tery каза...

Eгати кефа! Току що ми писа МЕКСИКАНЕЦ, закъсал в Хасково (стопаджия)! Няма такъв кеф - мога да го подслоня, нахраня и да се отнеса с него като с човек! Не е истина колко е хубаво да можеш да върнеш поне някакъв процент от доброто, което си получил по света!!! Йееее ще си практикувам испанския!!!

Ivaylo Angelov каза...

Тери и Иван, здравейте,
ние сме Иво и Цвети от Горно поле.
Добре дошли в България след това невероятно пътешествие!!!
Много ви се възхищаваме и от колко време си мечтаем да се приберете, за да може да се видим. Каним ви на гости на село, заповядайте някой ден с преспиване, ще се разходим из кратера и ще бъде страхотно. А отскоро в съседно село има едни страхотни младежи чужденци пътешественици, които са дошли да живеят тук и вече им говорихме много за вас и те много искат да се запознаете. Аз сега съм и учител по биология в Маджарово и учениците много искат да ви видят.
Тери, имам един много ярък спомен от среща с теб. Трябва да е било през 2011-а, на южния бряг на Студен кладенец. Разговорът се завъртя около пътувания, а ние с Илия се бяхме върнали преди няколко месеца от Судан и ти тогава каза колко си мечтаеш за Африка и как планираш пътуване през Египет, Судан, Етиопия и надолу. Аз тогава изхождайки от нашия опит започнах да разказвам какви разрешения трябват за Судан, че трябват придружители (както се бяха случили нещата с нашата твърде официална десетдневна лешоядска експедицийка) и колко трудно би било за сам човек... при което ти изведнъж тотално загуби интерес, а аз останах озадачен. Тъй като почти не се познавахме, тогава въобще не съм имал адекватна представа какъв човек си ти. И също от тогавашния разговор - друг спомен. Беше по времето на т. нар. младежки лагер Картали и имаше струпване от десетки палатки, лагерни огньове, песни, алкохол и ти каза, че вечерта за да избегнеш шума и крясъците си спала на палатка някъде далеч нагоре в гората. Аз бях възхитен от смелостта ти да не ти пука да се махнеш от групата и да си спиш сред готините природни звуци, а не сред гюрлотията.
Пишете ни на ivaylo.d.angelov ет gmail.com
Поздрави и до скоро!
Иво и Цвети

Tery каза...

Здравейте Иво и Цвети!
Страшно ме зарадва коментара, още повече, че идва от вас :))) Хехе като се сетя за 2011-та и Картали, си мисля, че това пътуване в Африка го осъществих именно благодарение на вас и Илия! И ще ти кажа защо - когато ми разказвахте за разрешителните и особено за жълтата книжка за ваксини, тя беше причината да се замисля, че може би няма да мога да отида в Африка. Не знам дали знаете, но аз не се ваксинирам и отричам медицината на 100%. И когато ми казахте, че без жълтата книжка няма да ме пуснат, направо сърцето ми сякаш спря да бие, беше огромен шок! Затова ти се е сторило, че загубих интерес. Казахте ми това, което не исках да чувам. Благодарение на тази информация обаче, аз се прибрах вкъщи и замислих нов план - да си направя книжката на компютъра. Помолих Илия да ми даде неговата, за да имам образец, тормозих го сума ти пъти къде и кога да се срещнем, взех книжката и ужасът почна. Денонощно на компютъра, докато направя дизайна, размерите, точния шрифт, че и печата на coreldraw, търсене на точния цвят жълти листи и накрая безбройни посещения по разни принтери, където най-накрая в един се съгласиха да ми ги принтират и нарежат. Беше някакъв ужас! Оттогава насам разпространих десетки копия на книжката, за да могат други желаещи анти-медицински пътешественици да я ползват и сега има немалко чужденци, които се разхождат с българска жълта книжка в раницата :) Та това е историята, тоест вие сте причината аз да успея да се сдобия с книжка и да нямам никакви проблеми в Африка.
А за спането нагоре в гората - бая трябваше да се отдалеча, за да избягам от шумотевицата. Просто мразя от дън душа хорски събирания, шум, запои, веселби, викове, силна музика, а най-много мразя това, че някой индивид току извади някоя тревица да пафка, и тогава моите нерви не биха издържали и биха се обадили в полицията, за да си направя густо да видя как тревата бива иззета и унищожена (за всеобщ ужас аз съм от поддръжниците на сингапурския метод за справяне с наркотиците), затова най-логично бе да ида далеч, за да не се дразня и да не дразня другите. А това дали би ми пукало от мнението на групата - колкото на хлебарката в мазето ни й пука за децата на слона в Зимбабве :) Никога не ме е интересувало мнението на никого, дори на собствените ми родители, затова мога да си позволя да правя каквото си искам, и затова съм това, което съм. Иначе не искам да си представям какво можех да бъда... нямаше да ми хареса.
Благодаря ти много за поканата, непременно ще дойдем, най-добре като се постопли малко и най-вече като се раззелени! Ще се радвам много да се видим, а и да се запознаем с другите пътешественици и учениците ти, ще е весело!

Пожелавам ви много весели празници!!!!
Ще ти пиша и на мейла сега :)

Unknown каза...

Здравей,Тери!!!Слочайно попаднах на блога ти и той е СУПЕР!!!В момента сме в Занзибар,когато тъкмо прочетох твоето пътешествие в Африка.Искам да те питам един въпрос:
Кога ще излезе книгата?Искам да я прочета,ще ми е любима!!!ОЧАКВАМ Я!!!:):):)
ПОЖЕЛАВАМ ТИ ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ!!!МНОГО КЪСМЕТ И ЩАСТИЕ,ЖИВОТ И ЗДРАВЕ!!!:):):)!!!

Tery каза...

Здравей Петя! Много се радвам, че ти харесва блога :)) Книгата ще излезе по някое време тази година, но не мога да ти кажа точно кога, защото в момента работя по нея, а като я завърша, ще търся издателство, вече имам няколко на ум. Когато всичко е готово, ще пиша тук на блога за излизането на книгата, така че желаещите да я прочетат ще бъдат информирани.
Желая ти страхотно прекарване на Занзибар!!! Това е едно райско кътче и се надявам да имаш само щастливи преживявания там!
Поздрави и всичко най-добро!!!

Анонимен каза...

Здравей Тери, много харесвам блога ти и го следя, кога ще има нови публикации :)

Tery каза...

Здравей, скоро ще сложа за Никарагуа, пиша я в момента. Заляха ме доста битовизми и сега оправям покриви, варосвам тавани, сменям тоалетни казанчета, кранчета и прочее дивотии. Затова и се бавя с оставащите разкази, надявам се скоро да оправя проблемите, че имам много още за писане. Поздрави! :)