Мексико 3 - Оахака - моле негро, руини и среща по български


руините на Монте Албан


Излизането от Мексико Сити малко се пообърка, защото шофьорът на микробуса, на който се качихме, твърдеше, че отива точно до пеахето (място за плащане на магистралата), където смятахме да слезем да стопираме, а се оказа, че не отива там и завива около километър преди него. Това не би ни тревожило, ако не се налагаше да вървим този километър по адски натоварената магистрала и да минаваме по всякакви надлези и въртележки, докато стигнем точното място. Някак си успях да изкуцукам километъра и застанахме нетърпеливи да стопираме на "Касета де кобро Сан Маркос". Не след дълго ни взе човек, който отиваше в Пуебла. Имах голямо желание да разгледам и този град, но беше крайно неподходящо, защото градът бе огромен, имаше много интересни места, а аз бях с куц крак, пак трябваше да се търси хостел и да се дават пари, на всичко отгоре не ни оставаше чак толкова много време до прибирането вкъщи, а списъкът с места, които исках да видя, растеше главоломно всеки ден. Дори не можех да осъзная, че скоро се прибираме и няма да мога да видя и половината места. Трябваше да пропуснем Пуебла и след като шофьорът ни черпи нопалес (готвени кактуси), застанахме да стопираме на следващата касета де кобро.

Взе ни камион, чийто шофьор си нямаше идея за пътищата в този район и така жестоко ни подведе, че се наложи да се връщаме обратно. Той отби от магистралата и пое по някакъв друг път за Веракрус като твърдеше, че този път бил и за Оахака. Ние се усъмнихме, но късно и пропътувахме към 40 км с него в грешна за нас посока. Върнахме се обратно до магистралата и пак зачакахме на стоп. Един човек ни откара до близка касета де кобро, която беше къде по-добро място за стопиране от самата магистрала. Там много бързо ни взе пикап, но вътре имаше място само за още един човек, тоест за другарчето, а аз седнах отзад в багажника до мотора, който пренасяха. Седнах обаче е силно казано, по-скоро стърчах във въздуха. За първи път се возех в пикап с такава висока скорост по магистралата, нямайки възможност да седна, понеже всичко бе заето с кутии, кашони и естествено мотора. Стисках се с все сили за мотора и отстрани сигурно е изглеждало, че карам мотор в багажника на пикап :) Главата ми така се продуха, а косата ми се омота жестоко от вятъра и се сдобих с нова прическа. Возенето продължи доста време, което доведе до изтръпване на ръцете ми. Слязохме на разклона за Оахака и продължихме стопа. Взе ни отново камион, след като подминахме отбивката за Теуакан и вече беше тъмно, си харесахме близкото пеахе за стопиране на другата сутрин и пожелахме да слезем около 2 километра след него. Не се виждаха никакви къщи, районът бе сух и почти пустинен, навсякъде имаше кактуси. Настанихме се измежду тях като много внимавахме да не настъпим някой в тъмното.

Гледката на сутринта бе прекрасна, навсякъде имаше гори от кактуси, бяха най-различни видове и се допълваха от красиви цветя. Мястото много ни хареса и се заканихме да спим там отново на връщане от Оахака. Върнахме се пеш до пеахето и моментално ни взе много интелигентен и свеж човек право за Оахака. За първи път в Мексико срещахме умен и начетен човек! Не спряхме да говорим до пристигането ни, темите се сменяха една след друга, можеше всичко да се говори с него. Адвокат по професия, Хуан Карлос знаеше много за света, беше отлично образован и всяка минута с него беше пълно удоволствие за сетивата. От много време не бяхме срещали такъв човек, почувствахме се прекрасно! Шашнахме се и колко много знае за България. Повечето хора, които срещахме, или не бяха никога чували за страната ни, или я свързваха само и единствено с Христо Стоичков.
Разделихме се в Оахака, денят още не беше преполовил и реших, че трябва да намерим хостел по най-бързия начин, за да оставя другарчето и да тръгвам да обикалям. Не исках да харчим за повече от една нощувка и щях да се опитам да разгледам целия огромен град с всичките му забележителности за половин ден. Голяма амбиция за човек с куц крак. Влязохме в първия най-евтин хостел, който намерихме в интернет, казваше се Дон Мигел и хич не беше евтин за нас, но поне беше точно на центъра и правеше обикалянето по-ефективно и бързо. Нямаше нито един бекпекър в стаята ни с много легла и цялата беше само за нас. Другарчето остана при багажа, а аз направо излетях към главния площад и се потопих в колониалната атмосфера на този красив град. Заредиха се църква след църква, коя от коя по-прекрасни. Малките улички, пълни с релаксиращи местни и групи туристи, бяха силно примамливи с шарените си сергии и вкусни изкушения. Улични продавачи на сокчета подвикваха на потенциални клиенти, а навсякъде по витрините още стояха всевъзможни черепи и скелети, характерни за скоро отминалия "Ден на мъртвите."

Оахака е известна със своята традиционна храна, тук кулинарните изкушения са върховното постижение на мексиканската кухня. Едно от най-специалните ястия в Оахака се нарича моле негро. Оахака е известна със седемте си вида моле, които се приготвят тук. Моле е вид сос, който понякога съдържа над 30 съставки и е толкова сложен, че се приготвя по няколко часа. Една от съставките е шоколад. Оахака е известна с производството на шоколад, който се слави като най-добрия в Мексико. Най-атрактивното ястие за мен лично бяха нопалите - готвени кактуси, които могат да се ядат в тако с добавка сирене. Списъкът на вкуснотиите в Оахака е безкраен, но освен тях има и някои по-скоро ужасяващи традиционни ястия, например хората тук ядат скакалци и бръмбъри. Алкохолното производство също е на почит и магазините за алкохол са под път и над път. Мескалът сякаш е номер едно, а на някои места предлагат и дегустация. Мексиканската кухня за мен безспорно е най-добрата в цяла Латинска Америка, а в Оахака още повече се опианихме да пробваме какво ли не.
Целият ден до тъмно обикалях града, но така и не успях да разгледам съвсем всичко. След като се прибрах, другарчето излезе да накупи различни и странни храни за вечеря, исках да пробвам колкото се може повече неща. Хапнахме нопалес, чушки, лук, юка, царевица с подправка и разни сладкиши. Добре си живеехме в това Мексико, като за последен месец от изтощителното пътуване, мисля че го заслужавахме. Определено не искахме да мизерстваме повече, за да не си разваляме последните впечатления.
Вечерта се случи нещо много интересно - другарчето получи покана от каучсърфър в Оахака! То беше пуснало рекуести и се надяваше някой да ни пише, а аз дори не знаех. Каква само бе изненадата ни, когато получихме покана от момче на име Дилян, което твърдеше, че е наполовина българин и майка му е от Стара Загора! Бяхме изумени и нямахме търпение да се запознаем с него! Уговорката ни бе да се срещнем на площада късния следобед на другия ден.

Много се радвах, че ще останем още в Оахака, защото градът въобще не беше изчерпан за мен. Използвах този ден, за да разгледам каквото още мога и се вълнувах много от предстоящата среща. Последните българи, които бяхме срещали, беше семейството на Латина в Еквадор, а това беше много отдавна. Късно следобед Дилян дойде да ни вземе от площада. Той почти не говореше български, но си общувахме на испански. Взехме градски транспорт до къщата му, намираше се на високо, на един от хълмовете с чудна гледка към града. Дилян живее сам в къщата, а съвсем близо до нея е разположена къщата на майка му, където живеят тя, баба му и двамата му по-малки брат и сестра.  Другата му по-голяма сестра също живее в къща наблизо. Оказа се, че тя е вегетарианка и работи в организация за защита на уличните животни в Оахака. Страшно се зарадвахме! Дилян ни заведе при майка си Мария, запознахме се и с бабата, която също е българка и е дошла да живее в Мексико, за да е при близките си. Мария е била женена за мексиканец, но са се разделили и сега сама отглежда децата си. Всичките са отличници, много възпитани и организирани, да се чудиш как е успяла да отгледа такива хора. Дилян учи право в момента, скоро му предстояха важни изпити. Мария ни нахрани с вкуснотии, оказа се че готви фантастично и прави българско кисело мляко, което после дори продава. За нас беше изненада да открием, че в цяло Мексико българското кисело мляко е много популярно и разпространено. Мария освен всичко е и страшно заета с работата и с децата, така че направо ни беше неудобно да и отнемаме време и се чудехме как намери такова и за нас. Настанихме се в къщата на Дилян като той ни отстъпи стаята си, колкото и да протестирахме.

На следващия ден, по препоръка на Дилян и Мария, отидохме да разгледаме известните руини на Монте Албан, които се намират на 6 км от Оахака и на 1 час ходене от къщата на Дилян. Поехме по един живописен път, от който се откриваха гледки към града в ниското. На входа на Монте Албан беше пълно с туристи, другарчето не искаше да влиза да гледа руините, заради входната такса, а и защото по принцип не е фен на такива неща, а аз се прежалих и платих 4 долара, за да мога да видя първите си руини, откакто сме в тази част на света. Пропуснах толкова много по пътя дотук, а така ми се искаше да ги видя, само входните такси ме спираха. Този път реших, че ще ги посетя, а и точно тези руини определено си заслужават, прекрасни са! Първо разгледах музея на входа, в който е пълно с реликви, намерени там, след което прекарах около 3 часа в обикаляне на внушителните и величествени останки от града на сапотеките - племето, създало и обитавало това място. Най-хубавото е, че руините са разположени на върха на хълма, което гарантира смайващи гледки от всички страни, надморската височина е 1940 метра. Възхитих се от комплекса руини, разгледах всеки метър от мястото, обърнах внимание на всеки детайл като дори влязох във всички възможни гробници и си тръгнах с огромно задоволство от видяното.

Късния следобед Мария реши да ни води да видим едно от най-старите дървета в света. Нарича се "Дървото от Туле" и е от вида кипарис Монтесума. Намира се в Санта Мария дел Туле, недалеч от Оахака. До него имаше красива църква и парк, а за да се приближиш до дървото и да посетиш парка и църквата, се плаща символична такса от 10 песос. На малкото пазарче в градчето седнахме да ядем, Мария поръча за нас такива вкуснотии, че свят ни се зави, на всичко отгоре дори не прие ние да почерпим и тя плати всичко, което не беше редно. Тя самата явно често ходеше до това градче, защото познаваше някои жени на пазара и се държаха много приятелски с нея. Прекарахме си страхотно и се прибрахме в къщата, където Мария ни беше приготвила моле. Много искахме да пробваме този прословут сос и специално заради нас ястието под соса беше вегетарианско. Доколкото рабрах молето обикновено се предлага към ястия с месо. Прекарахме последна вечер с прекрасното семейство на Дилян и на сутринта си тръгнахме преизпълнени с положителни емоции. Усмивките не слизаха от лицата ни и бяхме силно освежени и заредени за нови приключения! Все повече обиквахме Мексико и красотите му.

Поздрав с:
https://www.youtube.com/watch?v=c6rP-YP4c5I
Нямам търпение да гледам и филма :)


Снимките се качиха доста разбъркано



нощна Оахака

през деня


музея на Монте Албан



карта на Монте Албан


гледка от руините








































пазачът се оглежда за туристи нарушители





в гробница


Оахака



църквата до дървото на Туле

по-старо от 2000 години!

уникално е



вкуснотии!


известният в Мексико сос "моле", приготвен от Мария

У Дилян

все така си ги представях мексиканците, повече като този вляво

сред кактусите преди Оахака


кактус за ядене, наричат го "нопал"

нопалес с тако и сирене - страшно вкусно!

прозореца на камион




провинция Оахака е много красива


кактусов свят...







в град Оахака

уличната търговия процъфтява

катедралата



протести









пазарът за туристи

традиционни алкохолни напитки



истинско пиршество!

в хостел Дон Мигел








една от многото разкошни църкви в Оахака







изложба пред катедралата Санто Доминго


Санто Доминго - най-красивата катедрала



вътрешността







от вкусни по-вкусни :)








1 коментар:

Ива каза...

На някои снимки природата наподобява българската