Кукерландия и Песпонеделник

Кукери в Широка Лъка



Блогът ми, за съжаление, страда от жесток дефицит на разкази от скитанията ми из България - най-красивата страна на света, така че е крайно време да понапиша поне нещичко :) Имайки предвид колко добре познавам страната си, мога да споделя толкова много и да провокирам интерес у хора, които не я познават толкова добре. Този път ще разкажа за едно от най-готините неща, които се случват под небето българско - кукерските игри :) Тази година удостоих с внимание два кукерски фестивала - Кукерландия в Ямбол и Песпонеделник в Широка Лъка. Именно за тях ще разкажа тук :) Миналата година бях на Сурва в Перник, но той си заслужава отделна публикация, надявам се някой ден да имам муза и време да я напиша :)

В края на тази публикация ще пиша инфо и относно подготовката на предстоящото велопътешествие.

Типично в мой стил реших да комбинирам няколко прекрасни неща в едно - изминаването на 300 км с колелото за тренировка преди отпътуването към Норвегия, посещението на Ямбол за фестивала Кукерландия и разглеждането на археологически комплекс Кабиле, който - признавам си, посетих за първи път в живота си. Тук губя по точки - тъкмо се изфуках колко добре познавам България и хоп - оказа се, че имам и бели петна на картата!
На 24-ти февруари рано сутринта подпалих педалите от Хасково за Ямбол.  Времето беше чудно, слънчицето щипеше бузките и нямаше никакъв вятър - време мечта за всеки колоездач! Имаше малко неразтопен сняг в канавката през първите десетина километра, но по всичко личеше, че зимата си отива. Сутринта беше хладно, но въртейки педалите загрях още на първия баир преди Узунджово и карах по тънка блуза с дълъг ръкав, с която в края на деня дори завирах. Последното ми каране по този път беше неотдавна, тъкмо преди да скове зимата, но тогава ходих само до Симеоновград. Сега се целех по далеч - в Ямбол, точно 132 км от дома ми според декатлонското километражче, което ми подари другарчето, и според Гугъл мапс :) Не спрях да посетя църквата в Узунджово, понеже наскоро влизах в нея и реших сега да не й отдам внимание. В циганската махала на селото настана оживление, докато минавах с колелото. Няколко циганчета ме навикаха и потичаха след мен за здраве. Пътьом изпреварих няколко каруци с галопиращи коне, очевидно колелото ми имаше повече от една конска сила, а в комбинация с моята сила ставаха поне две! :) Винаги ме е било яд, че нямам четири крака и не тежа 500 кила, но сега се радвах - изпреварвах конете!
Подминах транзит Александровската гробница, която посетих за пореден път в края на миналата година. Спрях в Константиново обаче да снимам една красиво изрисувана къща, която за жалост май се разпада и не знам докога ще съществува в този си вид.

В Симеоновград минах 30-тия километър и реших, че е време да спра с цел първа почивка. Пресякох моста над Марица и се запътих към познатия ми център. Още нямаше 9 сутринта, обаче какъв пазар се беше развихрил там... не е за разправяне! Хора от цялата околия бяха наредили отрупани с вехтории сергии и чаршафи, продаваше се всичко, даже от пиле мляко (е, това не го видях, само предполагам, нали такъв е лафа).  На пазара всички погледи бяха втренчени в мен, хората неприкрито ме оглеждаха, явно им приличах на извънземно с каската и колоездачните си дрехи, а колелото още повече хващаше око. Стана ми тегаво, че всички ме зяпат и се изнесох бързичко в парка на площада. Там хапнах един кроасан и подпалих към Гълъбово. Пътят беше екстра, колелото направо хвърчеше, само се пазех от минаващите на моменти камиони, които за щастие бяха толерантни и ме изпреварваха сякаш бях кола. С дисагите бях извън габаритен колоездач и явно се виждах отдалеч благодарение на ярко зелената блуза.
В Гълъбово минах да огледам центъра и продължих към Раднево. Там направих почивка и хапване на площада. После се занизаха село след село, а трето (или четвърто) класния път, който хванах до село Еленово, ме принуди да карам с 5 км/ч, беше изровен и разбит, почти нямаше асфалт, а с това колело си е жива мъка по лоши пътища. Друсането по дупки ме притесняваше заради дисагите и багажника. В Еленово се включих към главния път за Ямбол и нататък беше добре. В село Бояджик се загледах в паметника на площада, беше на Джон Атанасов. Нямах идея, че баща му Иван Атанасов е роден точно в това село.
Неусетно се озовах на няколко километра преди Ямбол, а още дори не беше станало тъмно. Не исках да влизам в града по това време, а всичко наоколо беше ниви и тия ниви бяха толкова кални, че през ум не можеше да ми мине да вляза в тях с колелото. Установих се до самото шосе, зад храсталаци и ниски дървета, надявайки се никой да не ме види от пътя. Беше ужасно място за спане, понеже трафикът минаваше на метри от мен и щеше да е много шумно през нощта. Изчаках с разпъването на палатката докато се стъмни съвсем, заключих колелото така, че ако някой тръгне да го краде да трябва да мине през мен и се помъчих да спя въпреки шума.



изрисуваната къща в Константиново

Марица в Симеоновград

колелото ми Дявол се любува на Гълъбово

ето това е кофти картинка...

църква в Раднево

 

някой си е правил следколедна елха на къра преди Еленово

гробището в Бояджик

първа нощувка между шосето и нивата


Ден 2 започна с ранно събуждане, алармата звънна докато се тресях в чувала от студ. Тръгнах с трисезонен чувал, а не със зимния, понеже е по-малък и лек за носене, та добре си помръзнах към сутринта, когато температурите стават най-ниски.
Събрах всички такъми, натоварих колелото и с мръсна газ поех към Ямбол. Още беше много рано за кукерите, но исках да се разходя из града. Гъста мъгла се бе спуснала навсякъде, но за щастие по-късно се вдигна. Отбих се до една църква, хапнах баничка в центъра и докато снимах читалището на площада, ме заговори един човек, искаше да види колелото. Изкефи ми се много, каза че е майстор на велосипеди и ме покани на чай в близкото заведение. Седнахме там на раздумка, стоплих се с едно чайче и дойде време да се насоча към мястото, където ще са кукерските игри. Исках да отида поне половин час по-рано да си запазя място най-отпред, щеше да е сложно с колелото. Добре, че имаше преграда, на която го подпрях и така цял ден разполагах с място на първа линия за наблюдение на маскираните.
Кукерските игри е трудно да бъдат описани, затова имам снимки :)  Накратко идеята на обичая е маскираните да гонят злите духове, така че да има богата реколта следващата година. Препоръчвам на всеки, който не е наясно, да прочете в Уикипедия повече подробности за тази традиция. Моят любим кукерски лаф, на който публиката всяка година се смее:
"Който не харесва булката, да и яде хурката! Който не харесва на кукерите хлопките, да им яде топките!" :)
Един кукерски фестивал протича по следния начин: има жури, което оценява всяка явила се група, в Ямбол например имаше близо 80 групи от цялата страна и чужбина, те представят различни костюми, маски и обичаи пред журито и пред публиката. Фестивалът е със състезателен характер, накрая има парични и предметни награди. Публиката винаги е многобройна и става голяма блъсканица, в която ако не си най-отпред и си нисък, нищо няма да можеш да видиш. В Ямбол фестивалът се проведе в голям парк, имаше две сцени, където се изявяваха групите и публиката беше някак по-разпръсната, но в Широка Лъка например мястото е малко и става голямо струпване на народ.
Настаних се на перфектното място и фиестата започна. Гледах и снимах до късния следобед, когато много огладнях, а и видях на телефона си пропуснати повиквания от украинския каучсърфър, с когото няколко дни по-рано се бяхме разбрали да се срещнем на кукерите. Обадих му се и се видяхме, той от две години насам живее в Добрич и идва в Ямбол специално за кукерите, беше много впечатлен от празника. За две години беше научил български доста добре, но все пак си говорехме на английски за по-лесно. Прекарахме към два часа в мотаене между сцените и в снимане с гигантските маски, монтирани из парка, след което стана време да излизам от града и да си търся място за спане. Понеже всичко наоколо бе от кални по-кални ниви, реших да отида до манастира до село Кабиле и да попитам дали ще може там да разпъна палатката, понеже има малка горичка. Тъкмо наближих, когато ме настигна кола - двама мои познати - хасковски фотографи и техни приятели фотографи от Ямбол. Посетихме манастира заедно точно преди да затвори, а когато питахме игуменката дали мога да остана на палатка в двора или в горичката извън оградата, отговорът беше отрицателен. Всъщност въобще не се учудих, пътуванията ми са показали - на която и мюсюлманска врата да почукаш, никога няма да те отпратят, но почукаш ли на християнска врата, почти сигурно няма да ти отворят. Ямболският фотограф, с когото бяха хасковлиите, реши че няма да остави нещата така и започна да мисли на кого да се обади, че да ми намери два метра място за палатката. И добре, че се сети за правилния човек... така се запознах с Петър от Кабиле.



в центъра на Ямбол




Кукерландия...



 































































Петър ме посрещна в центъра на Кабиле и първо се отбихме в училището, където той преподава рисуване на децата от района. Разгледахме изключително интересните творения на скулптора Иван Колев. За него може да се пише много, но направо ще сложа линк към сайта му и ще цитирам откъс от там относно какво може да се види в училището: " През 2008 година той дарява свои творби на община „Тунджа”, експонирани в Общински център за изкуство и извънучилищна дейност в с. Кабиле. За почитателите на изкуството и учениците особен интерес представляват уникални пластични решения на теми от анималистичната пластика, глаголически символи, съвременни композиционни решения, създадени върху основата на предмети от бита и културата на българина. В залите посетителите могат да видят освен фотосите на монументалните творби на автора, също и малка пластика, графични рисунки, акварели, пастели и др. В музейната експозиция, сред атмосферата и духа на творбите на автора, се провеждат литературни четения и срещи с изтъкнати творци на изкуството и културата. В залите се обучават деца от училищата на територията на Община „Тунджа” в дейности, свързани с изобразителното изкуство. Творбите на Иван Колев са школа за младите творци, създаващи им благоприятна среда и творческа атмосфера за работа." - http://www.art-ivankolev.info/
За съжаление творецът е починал, но сега внучката му продължава делото на дядо си като тя самата рисува прекрасно, няколко нейни портрета висят в коридора. Тя ми разказа много за живота и творбите на Иван Колев, изслушах всичко с интерес и се захласнах по скулпторите на животни, които е създал. Сякаш всеки момент ще ти проговорят... изглеждаха ми повече като истински, отколкото като предмети, човекът е вложил много душа в тях. В училището имаше и изложба на детски рисунки на тема "Кукери", които създаваха още по-жизнерадостна и шарена атмосфера в цялата сграда.
Петър ме настани в къщата си, запознах се с майка му и баба му, вечеряхме прекрасна манджа, приготвена от майка му и си говорехме до късно. Оказа се, че имаме повече общи интереси, отколкото можех да си представя. Изключително рядко се случва да има за какво да си говоря с някого повече от половин час, а с Петър можех да си говоря стотици часове и да не ми омръзне за миг. Много интересен човек, който очевидно се вълнува от това, от което и аз - история, битки, мечове, келтска музика и т.н. неща от далечното минало, лесно намерихме общ език. Той участва в множество възстановки, които се организират на различни места в страната и чужбина. Сам си изработва страхотни щитове и мечове! За първи път от доста време се изкефих истински на човек, защо не съществуват повече такива хора с интереси, хобита, отдаденост към нещо смислено... От Петър научих за една невероятна група на име Wardruna, която прави приказна музика, странно защо досега не знаех, че съществува, а слушам точно такъв тип музика. Ако някой още се чуди дали си струва да я провери, не се чудете повече, а пуснете звука на макс :) - https://www.youtube.com/watch?v=3fnPwj1AMpo
Спах отлично в една от стаите в къщата, а на сутринта закусихме и се порадвах на котките, които обикаляха из градината в очакване да получат нещо за хапване. Планът за деня беше с Петър да отидем с колелата до археологическия комплекс, след което аз да се отправя към Ямбол за кукерите. Днес беше втори ден от кукерските игри и щеше да има още много групи, за които не бе останало време предния ден. Петър си напомпа гумите на колелото и поехме към комплекса. За археологически резерват Кабиле задължително трябва да се каже едно нещо - трябва да се посети! Уж познавам България отлично, но това място все ми е убягвало и не знам как толкова години не стигнах до него, прекрасно е! И най-хубавото нещо е, че си имах личен гид, който знае много за историята на района. Когато пристигнахме на входа, още беше затворено. Помислихме си дали да не прескочим оградата и да влезем, но нямаше как да оставим моето колело отвън заради дисагите, така че в крайна сметка отидохме да покараме нататък по пътя, за да уплътним половин час. Върнахме се тъкмо след като бяха отворили. Петър познаваше хората, които отговаряха за комплекса и ни пуснаха безплатно, иначе  билетите са 6 лв за руините и 6 лв за музея, общо 12 лв. Пазачът се присъедини към нас в разходката ни около руините и ни разказа още куп интересни неща. Кабиле е древен тракийски град, смята се, че е основан през 4-ти век преди Христа. Бил е най-големия и значим античен тракийски град. На близкия Зайчи връх е бил разположен акрополът на древния град, където се е влизало от юг през изсечена в скалите порта. Върху една от скалите е изсечено изображение-релеф на богинята Кибела. Пазачът ни разказа, че на върха са правени измервания и е установена силна радиация, поради което не е желателно да се стои там повече време. Гледката на всички страни бе приказна, макар все още да беше голо и да не се бе раззеленило, представям си през пролетта какво е. Магистралата минава съвсем близо до комплекса, но аз се опитах да я игнорирам и да си представя как е изглеждало всичко без нея, сякаш я нямаше и го виждах като отпреди няколко хиляди години... Обиколихме всички руини, след което посетихме музея, който предлага чудесна експозиция на предмети от онази епоха. Взех си и печат за книжката "Стоте национални обекта" преди да се отправим обратно към Кабиле. Часовете, прекарани на това място с интересен човек като Петър, категорично си заслужаваха и не съжалявах, че пропуснах голяма част от кукерските групи.


в училището

скулптори на Иван Колев

снимки на други негови скулптори

детски рисунки

в градината на Петър

археологически комплекс Кабиле










гледка от Зайчи връх



в музея










Петър остана в село Кабиле, а аз се отправих обратно към Ямбол да догледам каквото е останало от съставите. Към 3 следобед всичко беше свършило, хапнах една пица на парче в центъра, минах през магазин да си купя малко храна за из път и потеглих обратно към Хасково. Времето не беше много приятно, беше хладничко все пак още бе февруари. Добре, че не валя и нямаше силен насрещен вятър - най-големият враг на колоездача. На връщане към Хасково не исках да минавам по същия път, затова поех по друг - към село Роза. По-късно, след изминати около 45 км, реших да се установя в една нива между селата Скалица и Овчи Кладенец. За следващия ден ми оставаха само 93 км. Нощта беше доста студена, а сутринта навсякъде по пътя имаше гъста мъгла. Чак в село Маца мъглата се вдигна, но по-нататък отново се появи. Пътят беше в ужасно състояние дори за колело, не смея да си представя как се минава с кола, дупките на някои места бяха цели кратери... Щадях колелото и дисагите, гледах да не друса много, за да не стане беля като е така натоварено, опитвах се да карам бавно. В Гълъбово хапнах една баничка с айрян, баничарите ме заговориха за пътуването и ми пожелаха лек път. В Симеоновград дори не се отбих този път, минах го транзитно и още преди 3 следобед си бях в Хасково, пих едно безалкохолно в центъра в компанията на майка си и се прибрах да се къпя и обезмириша :) До вратата вкъщи километражът отчете точно 301 км за всичките дни общо. А максималната скорост, която развих с така натовареното колело, беше 51 км/ч. Получи се едно страхотно първо каране! Разбрах, че карането с дисаги и с подходящо за шосе колело, е милиони пъти по-приятно от карането с раница на гръб и с колело, направено за dirt jump :) Разбрах също, че с лекота минавам 130 км за един ден и самочувствието ми се вдигна още повече, не че вече има накъде повече, но все пак :)


втори ден на кукерите













по пътя обратно към дома


последна нощувка край една нива

на сутринта мъглата беше доста гъста

село Овчи Кладенец

в село Маца мацки липсваха :)


опа, каква потресающа гледка...

в Узунджово си паркират самолетите в центъра

остава само 1 км до дома


И така, минавам към следващия разказ за другите кукери - тези в Широка Лъка и уникалният празник Песпонеделник. Това щеше да ми е трето ходене и се вълнувах сякаш ще е първо. Този път тръгнах на стоп вместо с колелото, за да има разнообразие, не смятам да ставам велопътешественик за сметка на стопа, трябва и двете да се редуват. За още по-голям късмет - Песпонеделник тази година се оказа веднага след Тодоровден, когато са кушиите в Чепеларе, така че в събота - кушии, в неделя - кукери! Какво повече му трябва на човек :) Само дето си направих сметките без кръчмаря... Тръгнах в събота рано сутринта и стопът си вървеше екстра, докато не се зачуках по един третокласен път от Първомай за Асеновград през едно село Дълбок Извор, където трафикът беше нещо от типа на една кола за 5 минути. Отвисях си към два часа и хич не изглеждаше като да искат да спират хората. Все пак ме взеха двама турци до Асеновград и от там всичко тръгна по мед и масло. Взе ме готин човек до Чепеларе, но пристигнах тъкмо за награждаването и изпуснах кушиите. Все пак успях да видя прекрасните коне и това ми стигаше, оплакнах очите за днес! Пих един айрян, разходих се из центъра, качих се до паметника, който е умалено копие на Шипка и продължих да стопрам към Широка Лъка. Взе ме жена, която отиваше до Пампорово, но и се прииска да ме закара до Широка Лъка и да посети селото. В последствие много и хареса, паркира колата в една уличка и тръгна да се разхожда с мен. Сергиите вече бяха подредени, в селото кипеше живот и имаше множество посетители от цялата страна. Посетихме църквата в края на селото, после тя отиде да си купи сувенири, а аз продължих да се разхождам. Качих се по пътеката до параклиса, където нощувах на палатка при предишно идване на фестивала, тогава имаше много стопаджии и всички къмпираха там, а сега заварих само двойка българин и англичанка, които вече бяха разпънали палатката на това прекрасно място. Поприказвахме си,след което аз се върнах в селото за концерта в 18:00. Ежегодно в музикалното училище на Широка Лъка се провежда концерт на възпитаниците му. Народна музика - пеене, хоро и свирене - заслужава си да се види/чуе! Учениците свирят, танцуват и пеят страхотно, голямо удоволствие е човек да присъства. Билетът е 3 лв за правостоящи и не знам колко точно за седящи, сигурно двойно повече. Аз си взех за правостоящи, но точно до мен се освободи едно място на някой от почетните гости на втори ред и аз седнах на него. Иначе залата бе претъпкана с народ!
По тъмно се качих горе до параклиса, нямаше нови палатки и явно щяхме да бъдем само ние тримата. Разпънах си палатката и легнах да спя, другите останаха още малко до огъня, но и те си легнаха рано.






къща в село Дълбок Извор

в Асеновград









Чепеларе...

награждаването на победителите в кушиите




площада



гледка от паметника мини-Шипка




църквата в Широка Лъка



забранено е снимането вътре, но успях да щракна една докато нямаше никой





по улиците на Широка Лъка...






селото се готви за празника






музикалното училище





кукерите вече плашат хората по улиците :)

преди концерта










 

горе до параклиса - идеалното място за спане



Сутринта нямаше нужда да ставам рано, защото кукерите щяха да започнат чак към 10:30. И все пак повече от 8:00 не успях да спя. Слънцето тъкмо се мъчеше да пробие зад облаците, изсуших палатката от конденза, събрах всичко и слязох в селото. Предприемчивите търговци вече бяха по местата си, по сергиите имаше буквално всичко - сувенири, чамове, родопски черги, китайски детски играчки, захарен памук, палачинки и понички..... Естествено всичко беше на туристически цени :)
Застанах час и половина по-рано на предна позиция до ограждението, за да си запазя добро място. Вече имаше доста хора, които също бяха заели позиции и както и аз, бяха готови да висят прави допълнителен час и половина, само за да са най-отпред и да могат да гледат и снимат. Мястото, на което се провеждат кукерските игри, не е голямо и не може да поеме навалицата, която се събира, затова е наложително да се пази позиция от рано. До 10:30 тълпата беше толкова голяма, че повечето хора надали изобщо са успели да видят нещо, ако не са били над 1.90 високи. Тази година кукерските състави бяха само 6, което е необичайно малко, но като претекст изтъкнаха невъзможността да държат пътя затворен повече от два часа. Главният път Смолян - Девин минава през Широка Лъка и то точно през площада, където се провеждат кукерите. Така че движението бива спряно всяка година. Макар и само 6 състава, празникът си беше страхотен, много зрелищен, красив, забавен и весел! До мен в тълпата отзад постоянно се опитваха да се бутат и пререждат, пускаха си малките деца да се блъскат в хората и да минат най-отпред, постоянно ми стъпваха върху раницата или се облягаха на нея, което адски ме дразнеше, но не ми се разправяше с откачени "майки-лъвици", затова си мълчах и придърпвах раницата по-далеч от тях. По обед кукерите свършиха, видях няколко познати лица в тълпата, сред които хора от пещерния клуб в Хасково, поговорихме си за малко и аз се отправих към края на селото да стопирам. Нямаше други стопаджии както предни години, обаче пък колко коли имаше..... сигурно и за концерт на Мадона има по-малко коли на паркинга... Тук колите бяха навсякъде преди и след селото, някои хора бяха паркирали 6-7 км преди селото, понеже всяко местенце по пътя към него бе заето от кола. И сега всички тия хора тръгнаха пеш по пътя да се връщат към колите си. И стана пълна лудница, полицаите се опитваха да пуснат движението, но всичко беше в блокаж. Докато се източат колите сигурно са минали часове. Аз вървях и стопирах по пътя, доста време мина и никой не спираше като хората от колите дори не можеха да ме видят, че стопирам, понеже пред и зад мен имаше тълпи от вървящи към колите си семейства. Накрая ме взеха хасковлиите от пещерния клуб :) С тях пътувах до Чепеларе, където останаха да обядват, а аз продължих на стоп до Асеновград с бус, пълен с италианци на екскурзия. Шофьорът беше българин и явно живееше в Италия, а всички други явно бяха негови колеги или приятели италианци. Повечето говореха английски и разговорът в колата не секна до последно. Имаше обаче гигантско задръстване по целия път от Чепеларе до Асеновград, съставено основно от колите на посетителите на Широка Лъка. Около два часа висяхме в задръстването, колоната едва се движеше. Италианците обаче въобще не се изнервиха, бяха много ларж и явно не бързаха. Бяха супер доволни от кукерите, казах им другия път да дойдат и на тези в Перник и Ямбол, защото там са десетки състави от страната и чужбина. И все пак моят любим кукерски фестивал винаги ще си остане Песпонеделник в Широка Лъка, не само защото това е и първият, на който присъствах през живота си, но и заради уникално якото място, на което се провежда - приказно родопско село, а за мен планината е всичко! Перник и Ямбол все пак са градове и не са високо в Балкана. Фестивалите им Сурва и Кукерландия са супер, но очарованието на Песпонеделник е неповторимо заради мястото му на провеждане.
В Асеновград слязох на един от разклоните за Пловдив, накъдето продължаваха италианците, а аз хванах пътя към Първомай отново през Дълбок Извор, както на идване. След не особено много чакане ме взеха жена и синът й до Дълбок Извор, поканиха ме да видя къщата им и да пия айрян с тях, поприказвахме си доста и след около час ме оставиха в Бяла Река, където отиваха. Там беше почти тъмно, но стопът не закъсня - отново минаха хасковлиите от пещерния клуб и си ме прибраха към вкъщи. Прекарах си два страхотни дни, изпълнени с положителни емоции, а докато вървях последните метри към дома, чувах кукерските хлопки....



Широка Лъка сутринта



кукер се закача с посетител

фестивалът започва


първите кукери



































до скоро, Широка Лъка!



Сега малко инфо относно предстоящото велопътешествие... Няма да вдигам старата публикация и направо ще пиша тук новините.
Вече имам и предна чанта за кормило, благодарение на един прекрасен човек - Валери от Сливен, също колоездач. По отношение на екипировката нещата изглеждат добре, имам подходящи дрехи, нови сандали Keen подарък от баба ми, както и колоездачен клин с подплънка - изключително важен артикул. Твърдо се придържам към решението си да тръгна с възможно най-малко багаж, макар че това ще ми донесе доста трудности и неудобства. Бюджетът няма да е толкова, колкото ми се искаше да бъде, понеже се наложи да си взема новото колело и съответно парите намаляха драстично. Но ще се оправя някак с това, с което разполагам. За съжаление планираните за последния месец тренировки няма как да се осъществят, понеже непрекъснато се занимавам с битови проблеми, ремонти на сгради и спасителни акции на дръвчета, заплашени от изсичане. В момента прекарвам цялото си време в гореспоменатите дейности и съм така от повече от две седмици. А сега трябваше да тренирам, да карам из България, мислех и до Тасос да се пусна, за да свикна още повече с колелото. Добре, че отидох до Ямбол поне. Смятах и до Турция да отида преди заминаването. Лошо е, че не ми остава никакво време да се готвя за пътуването, да проуча малко пътищата, по които ще мина, за да не се натреса на някоя магистрала например. Ще пътувам с обикновена хартиена карта на Европа. Избрах си вече държавите по маршрута, в едната посока ще мина през Сърбия, Унгария, Австрия, Германия, Дания, Швеция, Норвегия. На връщане ще поема през Финландия, Естония, Латвия, Литва, Полша, Украйна, Румъния. В Норвегия смятам да разглеждам много и ще кривя доста от главния път. Там ще се забавя най-много. Държа да отида и до Лофотенските острови. Ако имах бюджет, щях да взема и ферибота от Дания до Исландия, където щях да обикалям към месец, но нямам излишни 480 евро за прескъпия ферибот.

Първоначално смятах да замина средата на април, но в последствие реших да тръгна между средата и края на май. Причините са няколко - затоплянето на времето, предпочитам да карам в по-топло време, а нагоре в Европа си е студено през април и май. Също така имам страшно много земеделска работа през тези два месеца, а близките ми разчитат аз да свърша всичко и ако ги оставя сами да се справят, ще им дойде тежко. В края на май работата намалява. Друго важно нещо - черешите!!! Като мислех да тръгвам април, въобще не включих, че ще изтърва любимия си плод! Това е недопустимо, че аз от Африка се прибрах по-рано само и само череши да ям :) Така че първо ще натъпча в търбуха поне няколко десетки кофи и тогава ще тръгна - на пълен стомах.
Една от най-важните причини за забавянето ми обаче е доста кофти... За съжаление през последните месеци почти няма човек около мен, бил той близък или непознат, който да не се е опитал да ми съсипе пътуването и подготовката му по някакъв начин, още преди да е започнало. Мотивацията им е различна, някои просто ме мразят, докато други "ми мислят доброто" и искат да ме спрат да правя това, което обичам, за да не пострадам. Тези проблеми поне са решими - игнорираш всички и си правиш каквото искаш. Има обаче едни други проблеми, които идват от непознати хора и обстоятелствата, които те създават. Ето тези са по-лошите, в моя случай например новопоявил се съсед иска да отсече 6 дървета, за да си направи ограда и вече ми създаде седмици работа, изразяваща се в копаене на гигантски дупки и местене на дърветата, за да не бъдат отсечени. А това е именно времето, в което се надявах да се готвя за пътуването.
В крайна сметка въпреки всичките "доброжелатели" и лоши съседи, пътуване ще има и истината е, че нямам търпение да тръгна отново на път, където само аз отговарям за всичко и няма странични дразнители, които ежедневно да ми вгорчават живота... или поне така се надявам. Предполага се, че велопътешестването е самотно и тихо занимание, при което срещаш съвсем малко хора и през цялото време си сам - любимото ми състояние в живота.


FIGHTER - https://www.youtube.com/watch?v=FOcquCTGnWM

10 коментара:

Анонимен каза...

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6156431

Анонимен каза...

Moje da izpolzvash saita https://www.warmshowers.org/ za putuvaneto

Sushtiat kato couchsurfing no specialno,napraven za koloezdachi.Az li4no sum

priutiaval dosta 4ujdenci ot nego v Plovdiv.sorry za latinica,niamam kirilica

Tery каза...

Благодаря ти за инфото, зная warmshowers и миналата година хоствах няколко колоездачи от там, все готини хора! Надали често ще имам достъп до интернет в това пътуване и особено до ток, така че може би няма често да имам хостове и почти всички нощувки ще са на палатка. Но ако имам възможност в някакъв момент, особено за големите градове, ще си потърся домакини.

Избрах си приблизителен маршрут за отиване и за връщане. На отиване по път са ми следните големи градове: Белград, Нови Сад, Сегед, Будапеща, Братислава, Бърно, Дрезден, Берлин, Росток, Копенхаген, Гьотеборг, Осло, Ставангер, Берген, Трондхайм, Тромсо, Нордкап. Това е грубо по-големите населени места по пътя. В другата посока ще мина през Рованиеми, Оулу, Хелзинки, Талин, Рига, Каунас, Люблин и нататък вероятно през Украйна и Румъния, или през Словакия и Унгария.
Ако някой четящ блога е някъде по трасето и иска да се срещнем, ще ми е драго като изобщо не е нужно да ме хоства. Ще ми е приятно да чуя българска реч :)

Анонимен каза...

Здрасти Тери, ще се радвам да се обадиш когато минеш през Берлин.
Поздрави, Александър

Tery каза...

Zdravei Aleks :) Mnogo se radvam, che pishesh, nepremenno ste se obadq kato stigna Berlin. Sega sym na serbo-ungarskata granica, taka che oste sym dalech. Pozdravi i do skoro :)))

Анонимен каза...

015731888770
това е телефона ми, ако го нямаш.
На нов адрес сме, ако нямаш възможност да телефонираш:
13088
Falkenbergerstr 143c
Поздрави

Magic Kervan каза...

Прекрасна Тери, много добър заряд ни даваш на път! Попътен вятър(зад гърба) или по-скоро безветрие!

Tery каза...

Mersi Aleks ste se chuem ve4e kato stigna i ste se razberem koga i kade da se vidim. Az mai veche imam domakin v Berlin, taka che ne me misli za spaneto kato prednia pat, no nepremenno ste se vidim pone edin ot dnite, mislq da ostana 2 dni takmo da pochina ot karaneto. Zapisvam ti telefona i ste se obadq kato stigna v grada. Pozdravi ot Chehia - Pelhrimov :)


Magiii gledam 4e ste se ojenili hehe :) chestito, mnogo qki snimki ot svatbata :)
A bezvetrieto ve4e go priemam kato edinstveno pojelanie :) Vqtar samo ne mi pojelavaite 4e ve4e ne se izdarja, samo nasreshten e i me smazva v4era za 10 chasa 80 km, napravo stqh da pukna! Tolkova silen vqtar, hvarlq me v kanavkata i na shoseto, edva karam i e super opasno zaradi trafika! Taka 4e molq nikoi ve4e da ne mi pojelava vqtar nito popaten nito nikakav zastoto otkakto zaminah imah samo 1 den bez vqtar, a mnogo me mori taq napast, bez kapka sili me ostavq to e postoqnna luta borba haha :))) Koleloto varvi edva na zig-zag, ujas e. Utre imam da mina 120 km v toq vqtar napravo ne znam kak ste stane. Stiskaite palci 4e imam host v Praga i dano da stigna utre. Inache vi jelaq ot sarce da posetite Chehia, mega qka strana super mnogo mi haresva :)))

Magic Kervan каза...

Тери къде си? Завърна ли се?
Прегръдки от Микронезия

Tery каза...

Завърнах се и още как :) Поздрави от Хасково и весело в Микронезия :)))