Финанси




Латинска Америка и Карибите - равносметка:
Времетраене: 28.10.2013 - 06.12.2015
Всички сметки са за двамата (аз и другарчето) общо и включват абсолютно всички направени разходи

На Карибите общо изхарчихме за транспорт - 1482 лв за круизния кораб, 346 лв за карго корабчето до Доминика, 382 лв за ферибота до Сейнт Луча, 288 лв по време на плаването до Тринидад с Фидлер, или общо всичко 2500 лв за транспорт за двамата.
Сметнахме и всичко общо, което сме изхарчили за тоя период - на Сейнт Мартин 478 лв, на Доминика 825 лв, на Сейнт Луча 244 лв, по време на плаването 449 лв и ако добавим и круиза 1482. Общо 3478 лв, това е заедно с всичкия транспорт. Тоест ако махнем транспорта сме изхарчили около 500 лв на човек за всичко останало. Тотално изхарченото в Тринидад също го сметнахме: храна 450 лв, други разходи 204 лв, колети за България 162 лв, ферибот до Венецуела 338 лв
Във Венецуела похарчихме (в долари) - храна 114 долара, други разходи 22 долара, пътни разходи (автобуси) 16 долара, изходна такса 3,50 долара
В Колумбия олекнахме с 424 лева общо за двамата.
В Еквадор сме похарчили общо 1216 лв за 90 дни, от които близо 500 са за пощенски пакети за вкъщи. Грабежът реално не се отрази, понеже си върнахме загубените пари.
В Перу за 74 дни сме олекнали с цели 1886 лв! Там за първи път се наложи да ходим по квартири, а аз изхарчих значително количество пари за входове на забележителности, самолетчето над Наска, лодката до Байестас и какво ли още не.
В Чили първият път седяхме 82 дни и похарчихме 1948 лв, от които немалко отидоха за пощенски пакети. Вторият път похарчихме 292 лв за 25 дни, а третият и последен купих новия фотоапарат за 900 лв и общо похарчихме 1740 лв за 20 дни, между които прескъп пощенски пакет за вкъщи и неевтин ферибот през фиордите.
В Аржентина първият път сме олекнали с 62 лв за 8 дни, вторият път със 116 лв за 9 дни,  третият - 456 лв за 32 дни, четвъртият и последен - 109 лв за 7 дни, между които почти 40 лв за посещението на водопадите Игуасу. Не пратих нито един пощенски пакет от Аржентина, не отидохме на нито една квартира, така че парите са за изхранването и оцеляването ни.
В Боливия основното количество пари замина за квартири, нови супер скъпи сандали и такси за посещения. За 28 дни похарчихме 1320 лв, с което Боливия ни стана най-скъпата държава в пътуването и направо ни разори. Сандалите ни струваха общо около 600 лв, платих доста за посещенията на солника Уюни, мините в Потоси, острова на Слънцето. Но безспорно много похарчихме за квартири, а няколко пъти вземахме и автобуси.
В Парагвай живяхме 5 дни със 120 лв като си поживяхме добре и не се лишавахме от нищо вкусно. Всичките пари отидоха за храна.
В Уругвай пък похарчихме 149 лв за 8 дни, което беше добре на фона на страшната скъпотия в страната.
В Бразилия похарчихме 939 лв за 29 дни, доста от които отидоха за пощенски пакет до вкъщи. Спахме две нощи на хотел в Рио и платих няколко такси за посещение на забележителности. Също така 5 дни плавахме на корабче по Амазонка, което също не бе никак евтино.
Вторият път във Венецуела успяхме да похарчим 196 лв за 14 дни като си живеехме наистина царски и си купувахме от всичко. Спахме и много нощи на хотел.
Вторият път в Колумбия похарчихме 206 лв за 5 дни, но всъщност цялата тази сума бе за двете моторни лодки, които взехме, за да стигнем Панама. Не сме си купували нищо друго, не сме спали на квартира и не сме ползвали транспорт.
В Панама, благодарение на третата и най-скъпа лодка, която трябваше да вземем още първия ден, сме похарчили 525 лв за 8 дни. Повече от половината са за лодката.
В Коста Рика сме похарчили 559 лв за 23 дни. Мизерствахме и ядяхме боклуци, докато не се разболях от денге и трябваше да се купуват скъпи храни и напитки. Всичко беше толкова скъпо, че и най-малкото нещо ни удряше силно в бюджета.
В Никарагуа сме загубили 86 лв за 5 дни, половината от които отидоха за квартирата в Леон, както и за входна и изходна такси.
В Хондурас бяхме само един ден, обменихме малко пари, с които си купихме банани и останалите прибрах за колекцията си от банкноти.
В Ел Салвадор и Гватемала общо сме похарчили 516 лв за 19 дни, от които един пакет бе изпратен за вкъщи. Останалото бе предимно за храна
В Белиз сме загубили 214 лв за 8 дни, всичко похарчено за храна и бая скъпата изходна такса.
В Мексико похарчихме 1084 лв за 37 дни, от които голяма част бяха за хостели, забележителности, подаръци за близките. Не се лишавахме от никаква храна и наистина се отпуснахме, но големите харчове не бяха толкова за храна, колкото за гореспоменатите неща.
Билетите ни за прибиране до Европа бяха с общата сума 1040 лв.
В Германия и по време на прибирането до България сме похарчили 40 лв за куп шоколади и бонбони (подаръци), както и за малко храна за нас самите.

Следователно цялото пътешествие от ден 1 до ден 770 ни е излязло 20 000 лв, тоест ако го разделим на двамата - по 10 000 лв на човек! Ако приложим още малко деление, излиза че сме пътували с по 12,50 лв на ден на човек.
Тази сума включва абсолютно всичко, както безбройните пощенски пакети на баснословни цени и новия ми фотоапарат, така и всичките транспортни разходи по кораби и лодки, самолетните билети за прибиране. Сумата е потресающа, но моето категорично мнение е, че може да се направи много по-евтино, ако не се харчи за пощенски пакети и не се купува нов апарат, както и множество други неща, от които може да се спести. Мисля, че приблизително половината от тези пари са похарчени за ненужни неща, без които може да се мине, ако не си Тери и не искаш да си пращаш купищата карти, дрънкулки, книги и брошури, събирани по пътя, както и скъсаните гащи и сандали, обратно вкъщи. От друга страна пък спестихме много от входни такси по национални паркове, където се промъквахме нелегално. Разминахме се и с минимум оставания по квартири и то само в някои държави най-вече поради завишен риск от нападение по време на спане на палатка. Ако махнем лодките, по суша не сме харчили почти нищо за транспорт, така че и от това сме спестили много.


Хора, спонсорирали пътуването по един или друг начин:

Живка, Нели, Грациела, Теодора, Любо, Ивелина, Надежда, Влади, Георги, Петко, Ангел, Мирослав, Алекс - БЛАГОДАРЯ ВИ!!!


Багажът ми беше:

раница – Ташев Кентавър 60+10 (това е старата ми раница, тя е наполовина на другата ми 120 литрова, с която бях в Африка и Азия)
палатка – Ферино Немези 1
спален чувал – Hannah
шалте от „Стената”
чантичка за документи – Tashev Tiny
чанта за фотоапарата
челник – PETZL Tikka
фотоапарат – Canon EOS 350D + обектив 75-300мм
малко фотоапаратче Kodak, става за видео
мобилен телефон Нокия от най-простите, взех я за пътуването, не е моя
мp3-player Sansa 6 GB - подарък от Калин
обувки и сандали Каримор
слънчеви очила Каримор
маска за подводно гледане
испанско-български разговорник
химикали, черни маркери за табели и тетрадка
зарядни за телефон и фотоапарат + резервни батерии
четка и паста за зъби, шампоан, прах за пране, четка за коса
карти-памет за фотоапарата
найлонови торбички
едно яке, три тениски, два панталона, два чифта чорапи, три чифта гащи
чадър
2 двулитрови пластмасови бутилки за вода
храна - кутия вафли
пари, дебитна карта, паспорт, шофьорска книжка, жълта книжка за ваксини (виж раздел "визи" за инфо как се сдобих с нея), копия на паспорта

Всичко това се събра в 60 литровата раница :) Тазгодишното Ком-Емине ми даде страхотен урок как се пътува леко и сега не ми е нужна 120 литровата. Приоритет ми е да нося колкото може по-малко неща и да намалям "нуждите" си при всяко следващо пътуване.




АФРИКА - равносметка:

Пътуването ми бе през 37 държави, от които 26 в Африка, 3 в Близкия Изток и 8 в Европа (транзитно!)
Изминати километри: приблизително 55 400 (без водните участъци)
Времетраене: 8 месеца и 5 дни, от 02.09.2011 до 07.05.2012

Нощувки на хотел - 0 (няколко изключения, когато взелите ме на стоп ме канят безплатно да си разпъна палатката там)
Нощувки на палатка, на странни места без палатка (полицейски участъци, пейки, граници...) и на гости при случайни местни и такива, взели ме на стоп: 142
Нощувки на Каучсърфинг: 95

Транспорт - само стоп и пеша, където се налагаше - фериботи
 


Eто малко финанси след пътуването: (в долари смятам всичко, 1 долар = 1.55 лв)

Визи, гранични такси и принудителни фериботи:

88$ - виза Сирия
12$ - изходна такса Сирия
12$ - изходна такса Сирия втори път
32$ - виза Йордания
11$ - такса излизане от Йордания
65$ - ферибот Акаба-Нуеба (границата Йордания-Египет)
15$ - виза Египет
30$ - виза Етиопия
100$ - виза Судан
60$ - фери Асуан-Вади Халфа (границата Египет-Судан)
60$ - регистрация в полицията в Хартум, Судан
40$ - виза Джибути
40$ - виза Сомалиленд
50$ - виза Кения
50$ - виза Уганда
30$ - виза Руанда
40$ - виза Бурунди
50$ - виза Танзания
50$ - виза Замбия
150$ - виза и подкуп Зимбабве
50$ - виза Мозамбик
60$ - виза Намибия
130$ - виза Ангола
110$ - виза ДР Конго
65$ - виза Конго Бразавил
10$ - граничен ферибот Киншаса-Бразавил
120$ - виза Камерун
100$ - виза Нигерия
50$ - виза Бенин
122$ - виза Буркина Фасо
80$ - виза Мали
60$ - виза Мавритания

Всичко общо 1942$ = 3017 лв

Не включва принудителните резервации в хотели, които правех, за да ми дадат някои визи, приблизително 30$
Не включва и новия паспорт - 80$

Други разходи:

Интернет: 165$
Храни, напитки, тоалетна хартия, паста за зъби, шампоан, всякакви поправки на дрехи и обувки, покупка на универсално зарядно, батерии и всякакви други необходимости: 300$  
Нов панталон - 24$
Сувенири: 26$
Входни такси за посещение на обекти: 93$
Пощенски разходи до България: 152$
Инцидент - загубени пари на улицата в Лусака- 120$

Транспортни разходи: (изключвам принудителните фериботи)

Занзибар ферибот - 40$
Няколко пъти градски транспорт (метро, автобуси, минибуси, такси) по настояване на хостовете ми от Каучсърфинг, когато излизаме някъде заедно, общо към 10-15$
Ферибот Мароко-Испания - 37$ (ферито може да се мине без пари ако се стопира камион, но аз този път хванах на стоп кола за доста далеч в Испания и бързах много за вкъщи, та реших да си плащам щом бързам толкова :)

Тотална цена на пътуването - умопомрачителната сума 3020$ или 4720 лв!!!!!
С това пътуването ми става най-скъпото досега и просто няма вече къде да отида по света и да ми струва повече от това. И огромният процент от тези пари са все едно хвърлени на вятъра - за визи! Около 2000 за визи и 1000 излиза всичко останало. Значи щом с 1000$ мога да пътувам 8 месеца в Африка без да се лишавам от нищо и позволявайки си даже да губя пари по улицата и да пращам пакети със сувенири за вкъщи, значи ако не бяха проклетите визи доста прилична щеше да е сумата за такова пътуване.

Искам да изкажа огромна благодарност за спонсорството на:
Надежда
Кристина
Калин
Иван
Александра
!!!

Екипировка, багаж или какво нося със себе си:



Раница – Тashev Mount 100+20
Палатка – High Peak FOREST 3’08
Спален чувал – Hannah
Шалте – двуслойно от „Стената”
Чантичка за документи – Tashev Tiny
Чанта за фотоапарата
Челник – PETZL Tikka
Фотоапарат – Canon EOS 350D + втори обектив 75-300мм
Фотоапаратче Kodak, което ползвах най-вече за снимане на видео
Мобилен телефон – Siemens А70
Mp3-player Sansa 6 GB - подарък от Калин

Други:
- моят спътник - плюшеното лъвче Симба
- кибрит и запалка
- игла и конец
Matopo Hills, Zimbabwe
- химикали
- черни маркери за писане на табели
- тетрадка
- зарядни за телефон и фотоапарат + резервни батерии
- Френско-български разговорник
- четка и паста за зъби, четка за коса
- шампоан
- празни дискове
- слънчеви очила
Merzouga, Morocco
- карти-памет за фотоапарата
- гугъл карти на всички държави (втората половина от пътуването бях без карти за по-интересно)
- нож с колан за кръста, лъжица
- найлонови торбички
- сандали Rider
- маратонки Buldozer
- ръкавици
- летни и есенни дрехи: 4 тениски и 2 блузи, яке устойчиво на дъжд, бельо, чорапи
- два панталона - камуфлажен за през деня и бял лек панталон за спане
- чадър
- компас (нито веднъж не се наложи да влезе в употреба)
- няколко пакетчета шарена сол за подаръци за домакините ми в различните страни

Jungle, DR Congo
- 2 двулитрови пластмасови бутилки за вода
- храна - според момента и държавата, но обикновено един хляб, майонеза, консерви, плодове
- пари (тръгнах с кеш 1000$ и след като свършиха разчитах изцяло на дебитна карта Visa electron
- документи - паспорт, шофьорска книжка, жълта книжка за ваксини (виж раздел "визи" за инфо как се сдобих с нея), паспортни снимки за визите и 30 копия на паспорта

Щети по екипировката:
- две счупени рейки на палатката, леко надупчен долен пласт.
On the road, Djibouti
- надупчени като швейцарско сирене тениски и блузи с напълно променени от слънцето цветове
- един напълно унищожен камуфлажен панталон, целият окъсан и кърпен неколкократно, докато накрая дупките станаха по-големи от останалото
- раницата ми изсветля силно, една катарама се счупи последния ден от пътуването
- фотоапаратът се покри с много нови драскотини, потъна в пясъци и сега снимките ми са пълни с петна
- едно универсално зарядно за батерии се скапа и трябваше да го заменя с ново
- една от картите-памет на фотоапарата се скапа нацяло заедно с последните снимки от Камерун, но с помощта на възстановяващи програми успях да спася повечето от тях, когато се прибрах вкъщи
- сандалите и маратонките станаха буквално на парчета и дълго време ходех с тях, причинявайки си болки и рани по краката, като накрая и всичките ми чорапи се окъсаха, тъй като също се търкаха в асфалта
- новите обувки, които ми подариха в Кейп Таун, бяха напълно унищожени за два месеца и едва се прибрах до вкъщи с тях! носех ги четири пъти на обущар по пътя
-  чадърът се счупи почти напълно в Боцвана, но продължих да си го нося, макар и счупен
- чантата за фотоапарата още на половината пътуване зейна с развален цип и се окъса до неузнаваемост, но продължих с нея до край и като по чудо апаратът остана цял!
- шалтето ми е толкова окъсано вече, че ми е жал да си го ползвам занапред, а бе чисто ново преди пътуването

Преди да замина категорично се отказах от каквото и да е търсене на спонсор, защото не се заробвам с такъв тип пътувания. Пътувам заради себе си и защото това ми носи радост, не съм работник на път. Така че в крайна сметка аз си бях основният спонсор, но разходите покрай всички визи надхвърлиха средствата, които успях да спестя преди пътуването, така че не отказах помощ от близките, за да мога да продължа.

Към медиите - не се интересувам от никакви изяви, така че спестете си времето да се занимавате с мен моля :)



Ако някой харева това, което правя и желае да спонсорира пътуванията ми:

Банкова сметка:
Централна Кооперативна Банка
Ваня-Тери Стоянова Апостолова
IBAN: BG54CECB979010B0228004
BIC: CECBBGSF

или

В PAYPAL бутона на блога

или 

Чрез EPAY.BG - КИН: 5163066041

Няма коментари: